Психиатърът д-р Веселин Герев: Ще има още, които ще се барикадират

Кой е той

Д-р Веселин Герев е специалист по психиатрия, завършил е медицина във ВМИ - Пловдив. Специализирал е психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като консултант към Военна болница и ДКЦ „Св. Врач“. Специализирал е в Университетска клиника Франкфурт/Майн - Германия.

Деяна Павлова

- Д-р Герев, в рамките на няколко дни трима души в различни краища на страната се барикадираха в домовете си и изхвърлиха покъщнина навън. Преди това имаше и други подобни случаи. Защо се стига до това?
- Те ще станат още повече тези случаи, колкото и да е неприятно. Става въпрос за хора с тежки психични, хронични отклонения. При тях всичко е въпрос на психично здраве и да се приемат редовно лекарствата, които им се назначават.
Става въпрос за едно поддържащо лечение, както примерно при диабета. Ежедневно трябва да пият лекарства, за да се чувстват болните добре. Иначе няма как поведението им да е подредено, да са спокойни и да се хранят и спят добре. Когато не приемат лекарствата си, те не живеят в реалността. Смисълът на шизофренното разстройство е, че човек има нереални мисли и възприятия. Тоест под въздействие на гласове, внушения, мисли човек променя до такава степен поведението си, че на практика не живее в реалността. Всичко, което е плод на въображението му, го възприема като истина. Такива хора чувстват заплаха, каквато не съществува, и предприемат мерки да се самоотбраняват. Такъв е случаят и с мъжа, който се барикадира в центъра на София, в Горна баня също. Причината да се влоши такова състояние 99% е заради спиране на приема на медикаменти.

- Колко време е нужно след спиране на лекарствата, за да се стигне до някакъв проблем?
- Докато медикаментите се приемат, всичко е наред, но седмица след спирането им състоянието на болните се влошава, и то с много голяма сила. Кара ги да имат неадекватно поведение и да вършат странни постъпки. Стига се до груба агресия.

- Не трябва ли такива хора да са под постоянно медицинско наблюдение?
- Не, те не могат да бъдат. Те влизат в клиника, за да се проведе едно лечение, което трае от 20 дни до 3 месеца. След което човекът си отива в средата на близките и му се изписва поддържащо лечение. Именно тук се къса веригата, когато трябва някой да контролира той да си взима редовно лекарствата.
По принцип този тип пациенти не сътрудничат на лечението, не се възприемат за болни и не считат, че им е нужна терапия. Това е една от причините да прекъснат лечението си. Друга причина е, че близките не могат да ги задължат да пият лекарства, защото болните насочват агресията си именно към тях. Затова и семейството на такива хора ги е страх да ги карат да приемат медикаментите. В повечето случаи те даже не искат да признаят, че имат близък с тежко психично разстройство и крият този факт, докато не лъсне по този начин - с барикадиране например.

- Каква е била практиката преди - кой е наблюдавал хората с тежки психични отклонения?
- В миналото, докато имаше диспансери, имаше сестри, които обикалят и наглеждат такива рискови пациенти и даваха рамо, когато има влошаване на състоянието им. Сега тези хора излизат от клиниката, после отиват при джипито да се предписва лекарство и след това никой няма идея какво се случва с тях. Кога и дали взимат лекарствата си.

- Какво трябва да се направи?
- Да се върнат диспансерите и тези хора да бъдат наблюдавани и да се оказва своевременна помощ. Трябва да има наблюдение, което включва ранно откриване и лечение и това трябва да се осъществява там, където има клиники към диспансерите, за да може амбулаторията да проследява пациентите и ако се наложи, да бъдат приемани за лечение.
Най-често тези пациенти не желаят да бъдат посещавани, остават сами вкъщи. Всичко е оставено на произвола, а тези хора са опасни за здравето на техните близки, познати и съседи. Затова и твърдя, че тепърва има да слушаме за още такива случаи.
В България 12 промила е шизофренното разстройство, което значи, че има около 200 хил. души с шизофрения. Дори и 150 хил. да са, във всеки един момент някой от тях може да гръмне - да се спре да си взима лекарствата и да стане нещо сериозно. Тези хора се въоръжават, защото се чувстват застрашени.

- Мода ли стана барикадирането и има ли общо с предишните случаи на самозапалване?
- Не, двете неща нямат общо. Хората, които се самозапалваха, не бяха с тежки психични отклонения. Имаше само една жена, за която твърдяха, че е с такова. Другите бяха здрави. Стрелецът от Лясковец също е здрав, но е психопат. Той не е луд.
Колкото по-тежко е психичното разстройство, толкова по-неадекватни са постъпките. Такива хора могат да подпалят жилището си, но в същото време не биха навредили на себе си, както правеха хората, които се самозапалваха. Това се доказа и от този в центъра на София - хвърли от прозореца покъщнината си, кучето си, но сам не скочи.

- Как да познаем, ако съсед има такива проблеми?
- Винаги има нещо като маркери. Човекът е агресивен, има неадекватни действия. Движи се обикновено с оръжие и го демонстрира, защото той на практика се чувства заплашен. При тези хора гласовете в главата им най-често напомнят на някой близък човек, който му казва, че ще го убие. Те имат нереални възприятия. Затова тези хора се въоръжават, държат се агресивно, защото искат да се предпазят. Тези хора винаги се разправят, търсят си правата. Обикновено скритите шизофреници са "жалбари". Те винаги са ощетени, винаги си мислят, че някой иска да им направи нещо лошо, съмнителни и подозрителни са към хората около тях.