Желев прецаква Луканов в Харвард
Бисерка БОРИСОВА
Доскоро забравен от мнозина, наричан "селяк" и "наивник", покойният президент Желю Желев днес е представен едва ли не най-рафинираният дипломат и отракан политик.
Лицемерието е толкова примитивно и отблъскващо, че граничи с гавра. И с опит да се изтрие споменът за това, което всъщност беше Желев. А именно - човек. Покойният президент постави човечността на първо място. Дори след като стана президент. Това се оказа най-голямото му достойнство в очите на народа и най-големият проблем в очите на политическата класа.
Но само на българската. По света политици от най-високо ниво видяха зад простоватия вид на българина един честен и почетен човек, заслужаващ доверие и уважение. Затова и точно този "президент на хората" имаше честа да седне на една маса с някои от най-големите държавници на съвремието ни. "Закуските" на държавните глави се превърнаха в мощно оръжие на дипломацията в края на студената война, а Желю Желев бе пионерът, който сложи България в "менюто" на Европа.
Желев е първият български президент, поканен на престижната закуска за мир в Белия дом. Това се случва през 1991 г. По това време той все още е премиер-президент на България по решение на Великото народно събрание. Малцина българи днес знаят, че всъщност поканата за закуската тръгва от една неосъществена лекция на Андрей Луканов в Харвард. В центъра на събитията тогава е пловдивчанката д-р Мария Каназирска. По това време тя и съпругът й проф. Петър Василев работят в престижния Харвардски университет. В един момент д-р Каназирска разбира, че Харвард е поканил доскорошния комунистически лидер Андрей Луканов да изнесе лекция. "Съпругът ми щеше да получи удар. Подготви плакат: "Два пъти комунизъм за един живот е много", припомня си днес д-р Мария Каназирска.
Тя и мъжът й веднага пишат писмо до тогавашния президент на университета Дерек Бок. Три часа след като писмото е връчено, той се свързва с двамата българи. Харвард се отказва от посещението на Луканов. Каназирска и съпругът й предлагат университета да покани новоизбрания български президент д-р Желю Желев.
Техен роднина, живеещ в Канада, познавал отпреди дисидента. Намира телефона и му звъни с думите "Желю, това е сериозно!". Желев заминава за Харвард и по думите на д-р Мария Каназирска изнася страхотна реч, въпреки че нямал никакво време за подготовка. Дворът на университета буквално прелива от студенти, дошли да видят българския държавник. Някои от тях забравят етикета и се покатерват на паметника на Джон Харвард, за да могат да го зърнат. Носят плакат с лозунга на СДС от онези години "Времето е наше".
"Но с грешка - "ВеРмето е наше", припомня си с усмивка д-р Каназирска. Викат и скандират "Бългерия, Бългерия". Един студент пробива кордона, сваля шапката си и казва: "Г-н президент, възхищавам се от вас и от България!".
На практика Желю Желев е първият държавен глава от бившия соцлагер, който посещава Харвардския университет. Дори Вацлав Хавел отива след него. Президентът на университета Дерек Бок слага на видно място в съкровищницата на Харвард копието от златния ритон на Панагюрското съкровище, което българският държавен глава му подарява.
Един от преподавателите в университета - Диин Труог, е свързан с организацията на закуската за мир в Белия дом. След фурора на Желю Желев в Харвард Труог се свързва с Мария Каназирска и й предлага: "Хайде да включим и българския президент в молитвената закуска".
Днес се помни само фактът, че Желев е първият поканен български президент на тази закуска. Едва ли някой помни, че българският президент всъщност не отишъл да закуси с президента на САЩ Джордж Буш-старши. Изпратил на масата посланика ни в Америка по това време Огнян Пишев (оповестен по-късно като сътрудник на Държавна сигурност, РУ на Генщаба, с псевдоним "агент Градев", - бел. авт.) Каква е причината, така и не се знае.
Искал да изследва трюфелите на Митеран
Желю Желев - все още като дисидент, не пропуска първата си закуска с френския президент Франсоа Митеран.
Тя се осъществява на 20 януари 1989 г. във френското посолство в България. На нея са поканени 12 български интелектуалци, сред които поетесата Блага Димитрова и писателят сатирик Радой Ралин. Медиите в комунистическа България премълчават за "закуската", за нея съобщават само западните радиостанции. Но тя има голямо значение за развитието на българското дисидентско движение. Впоследствие Желю Желев и Франсоа Митеран ще имат още няколко работни закуски. На някои от тях Желев ще докаже, че въпреки високият пост си е същият лишен от превземки и непринуден човек. На една от закуските били сервирани трюфели. Българският президент не разпознал скъпата гъба, която виждал за пръв път. Затова я избутал към ръба на чинията и хапнал само яйца.
"Викам си кой знае каква е тази измишльотина. Като свърши срещата, от охраната ми викат: "Хубави ли бяха трюфелите?". И аз чак тогава разбирам, че омлетите били с трюфел. А бе защо не казахте по-рано, щях да сложа един в джоба си, да го изследвам!", ще разкаже по-късно през смях Желю Желев.
