Работодателите готови да напуснат тристранката

Работодателските организации изразяват готовност да напуснат Националния съвет за тристранно сътрудничество, ако правителството не промени незабавно порочната практика за заобикалянето му по ключови проблеми на социално-икономическото ни развитие. Това се казва в съвместно писмо на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара /БСК/, Българската търговско промишлена палата и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България.

Бизнесът напомня, че Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не се е събирал на редовни заседания от края на ноември, а в същото време се приемат ключови за социалната и икономическата политика решения, вкл. законодателни. Според работодателите драстичен пример в това отношение са приетите в края наминалата година промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), въвеждащи т.нар. право на свободен избор между универсалните пенсионни фондове и Националния осигурителен институт.

Важни нормативни промени се внасят в Министерския съвет без обсъждане в НСТС, се посочва още в писмото. Особено притеснителна според работодателите е наложилата се практика промени в трудовото и осигурително законодателство да се инициират от министри и да се внасят от народни представители, а не от Министерския съвет, чрез което се заобикаля тристранният съвет, а промените се приемат без съгласуване със социалните партньори.

Работодателите отбелязват, че е станало традиция социалният министър Ивайло Калфин да представя пред обществото идеи за нормативни промени, несъгласувани по съответния законов ред със социалните партньори. По-тревожното е, че тези идеи съвпадат с очакванията само на синдикатите, а позициите и интересите на работодателите биват грубо пренебрегвани, пише в писмото.

Работодателите напомнят, че по аналогичен начин е било въведено и т.н. инкриминиране на укриването на осигурителни плащания. Те призовават управляващите да преосмислят подобен маниер на работа и да възстановят нормалното функциониране на органите за партньорство на национално ниво. В противен случай бизнесът не вижда смисъл в участието на организациите като членове на неработещ обществен орган.