Брат ми, канибалът, искал да ме убие!

Иво АНГЕЛОВ

"Наскоро се видях с брат ми за пръв път след убийството. Беше тежка среща да сме очи в очи. Повече не ми се говори, защото всичко е много тежко и вече сериозно се натоварих от целия случай. Никой няма да разбере колко ми е трудно."

Това заяви ексклузивно пред "България Днес" Гюрсел (49 г.), брат на разградския канибал. През нощта на 7 ноември миналата година Туран Сюлейман (45 г.) уби пациент на психиатричното отделение в болницата в Разград по особено жесток начин - прегризал му гърлото. Лекуваният от шизофрения Сюлейман изпил лекарствата си, заспал и към 3 ч. се събудил и нападнал съседа си по легло - 58-годишния Селиман Ахмед. Тогава историята потресе цяла България с жестокостта на извършването на престъплението.

"Брат ми продължава да е настанен в психиатричната болница и мисля, че дълго време ще остане там. То реално няма и къде другаде да го настанят", каза още Гюрсел, който още не може да се отърси от преживения шок.

"Мисля си, че е искал да убие мен. Даже от полицията ми казаха, че в психиатрията се е сбил с човек с моето име. Знам, че можех да пострадам сериозно. Грижех се за него, като бяхме деца. Колелото на живота не се обърна, а се счупи. Сега дори ме е страх да го доближа, защото си мисля, че може да ми посегне", призна пред вестника братът на канибала, но въпреки това е събрал смелост и сили да се види с родственика си.

Гюрсел признава, че след убийството животът му се е преобърнал. Хората го сочели с пръст, а на него му било все по-трудно да оцелява.
"Един ден да не работя и положението ще стане страшно. А трябва да се грижа за семейството си, защото то ми е най-важно. Трудни времена настанаха. На моменти губя надежда, но вярвам, че ще се справя и с това. Сърдечно болен съм - ако се стресирам, сърцето ми започва да хлопа, защото съм с преживян инфаркт. Всичко сега е на моята глава, но нямам избор и трябва да се справя", допълни Гюрсел.

Продал животните му

След ареста на Туран животните, за които той се грижел, останаха без собственик. Затова се наложи брат му Гюрсел да се захване с тях.

Няколко месеца по-късно той признава, че ги е продал, защото не може да смогва да полага грижи за тях и в същото време да запази работата си в Русе. Решението му било много трудно, защото това бил семеен бизнес, но от безизходица се принудил да го направи.

Гюрсел призна, че известно време бил на загуба, защото имал разходи за храна и пастир, а реално нищо не печелил от продажбата на мляко. В крайна сметка той продал животните и така затворил още една страница от живота си.

Снимки: Иво АНГЕЛОВ