Опиц рисува мистериозна икона

Иконописецът Йордан Опиц се е захванал с мащабен проект. Художникът упорито крие върху какво работи, но твърди, че е едно от произведенията на живота му.

Опиц, който наскоро излезе предсрочно от затвора, признал пред приятели, че рисува икона. Отказвал да каже каква е тя, но цялото му време било ангажирано с творбата.
Докато бе зад решетките, по време на домашните си отпуски зографът получил множество предложения да рисува икони за различни хора. Две от тях дори от много известни публични личности. Опиц загърбил всичко и се е заел много сериозно с тайнствения си проект.

Пред приятели Опиц разказал, че въпреки че е затрупан от работа, му се налага да рисува буквално „на коляно“. Причината е, че съдия-изпълнител продаде ателието и апартамента на зографа на столичната улица "Чаталджа", защото бяха ипотекирани срещу заем, взет от сина му Борис. Той трябваше да плати и кръвнина в размер на 400 бона, но заради това, че имотите му бяха ипотекирани по-рано, парите не стигнаха до родителите на наркомана Мариан Янчев, който бе гръмнат от Опиц.

След излизането си от затворническото общежитие в Казичене художникът първоначално живееше при сина си. Споделяше, че му е неудобно да притеснява младия мъж и преди дни е наел апартамент под наем. Именно в неговата всекидневна рисува тайнственото произведение.

"Все пак съм професионалист и подобни проблеми няма да ме спрат", коментира Йордан Опиц.

Зографът излежа малко повече от половината от 5-годишната си ефективна присъда за убийството на 25-годишния Мариан. Опиц бе признат за виновен, че го е застрелял, след като решил, че младият мъж е обрал кооперацията, в която живееше. Зографът е категоричен, че не е убивал Янчев и че става въпрос за съдебна грешка. Решен е след известно време да потърси причините за това да бъде вкаран зад решетките, без да е виновен.

"По улиците ме спират и ми казват, че съм герой. Какъв герой съм аз, героите са по паметниците! Има и такива, които ме гледат като убиец. Не съм нито герой, нито убиец. Аз съм един боклук, един доскорошен затворник, осъден за убийство. Но на 100% съм сигурен, че момчето, Бог да го прости, не почина от моя куршум", каза зографът. В момента обаче е загърбил проблемите с правосъдието и се е съсредоточил само върху рисуването, което го крепи и физически. След излизането си от затвора той сподели пред "България Днес", че най-голямата му болка е, че не е хващал четка. След като се захванал с проекта си, обаче не обръщал никакво внимание на здравословните си проблеми.