Гордея се, че съм българин

Троянският манастир

Троянският манастир е третият по големина в България. Основан е около 1600 г., според летописите - от монаси от Атон. По-късно на път за Влахия тук дошъл и друг атонски монах, който носел със себе си чудотворна икона на „Св. Богородица Троеручица". Но колкото пъти той си тръгвал с нея, иконата неизвестно как все се връщала обратно в манастира. Затова накрая той я оставил тук и заминал без нея. През първата половина на XVIII век манастирът се разраснал и замогнал икономически.

По това време в него било открито и килийно училище. То станало известно в цяла България след 1765 година, когато било поето от даскал Никола Върбанов. Важна роля за развитието на манастира има и Паисий, който след 1785 г. бил игумен в продължение на 32 години.

През 1830 г. Троянският манастир бил признат за ставропигиален, подчинен на Цариградската патриаршия. Най-видният игумен на Троянския манастир през XIX век e архимандрит Макарий. Васил Левски основава тук частен революционен комитет. По време на Руско-турската война 1877-1878 г. монасите подпомагат отряда на генерал Павел Карцов при прехода на Балкана.