Щангистът Величко Чолаков: Милен Добрев изглеждаше на 20 години

Кой е той?

Величко Чолаков е последният български олимпийски медалист във вдигането на тежести. Той спечели бронзов медал от олимпийските игри в Атина. Два дни преди неговото състезание неговият добър приятел Милен Добрев, който беше намерен мъртъв в своя дом, триумфира с титлата от игрите през 2004-а.

Величко Чолаков беше част от хванатия с допинг национален отбор на България преди олимпиадата в Пекин през 2008-а. Състезателката на неговия смолянски клуб Милка Манева е сред тежкоатлетите, които дадоха положителна проба в петък следобед.

Огнян ГЕОРГИЕВ

- Г-н Чолаков, как приехте новината за кончината на Милен Добрев?
- Какво да ви кажа, нямам думи. От снощи съм в шок. Днес съм малко по-свеж, защото излязох навън на разходка. Тъкмо ми се обадиха, че в понеделник от 13 ч. е погребението.

- Кога се видяхте с него?
- Беше през януари. Много добре изглеждаше. Поговорихме си. Искаше да кандидатства по едни европейски програми. Изобщо нямаше причина да се оплаква. Напоследък всеки ден се чувахме по телефона. Бях настинал и изкарах известно време в болницата. Той даже ми казваше да не се притеснявам. На 12-13 март му звъннах, но не ми вдигаше. След това на 14 и 15 отидохме на републиканско първенство в Сливен. Питах хората там дали някой го е виждал и така до вчера. Много е тежко, но това е съдбата. Боли, когато е близък човек.

- Проблеми с високо кръвно се сочат като причина за смъртта. Вие имате ли наблюдения върху това?
- Да, така е, имаше високо кръвно. С него бяхме 7-8 години в една стая. Пиеше си хапчета за кръвно налягане. Обръщаше му внимание. Странно е, че на 35 години умря от инфаркт. Много млад беше.

- Негови приятели казват, че е продължил да спортува.
- Изглеждаше много добре визуално, когато се видяхме за последно. Беше жив и здрав. Погледнете във Фейсбук, все едно е на 20 години. Откакто се отказах от щангите, съм свалил 30 килограма, но на него изобщо не му личеше.

- Споделял ли ви е, че има проблеми заради раздялата със своята съпруга Кирилка?
- Той си беше потаен. И да имаше проблеми, не казваше на никого. За толкова години заедно по лагерите ми е споделил 4-5 неща. Таеше ги в себе си, а понякога е по-добре да кажеш нещо, за да ти олекне, но той не обичаше да го прави. Нямам представа за раздялата с жена му.

- Защо по медиите плъзнаха слухове за него, че бил алкохолик?
- Знаете ли какъв е проблемът в България? Щом си известен, дори и да пиеш една бира, ще кажат - виж го тоя какво е седнал. Това е съвсем нормално. Даже и да не е една бира, може и 2-3 уиксита в дискотека. Всеки го прави. Голяма работа, че запалил една цигара. В България се четат повече кофти новините, отколкото хубавите.

- Какви са най-готините спомени с него?
- Ооо, много са. От събота вечерта ми се въртят спомени колко смях имаше по лагерите, как завоювахме победите, как сме се надъхвали един друг. Случките са безброй, но моментът е такъв, че не е много подходящо да говорим за веселата част.

- Сещате ли се често за триумфа ви с Милен в Атина?
- Той отиде два дни преди мен в Гърция. Постоянно бъзикахме охраната в олимпийското селце. Имаше войничета, на които им подвиквахме от терасата, защото по това време имаше информация, че може да има атентат. Надъхвахме се един друг. Вечерта преди неговото вдигане го питах: "Притесняваш ли се?" Той отвърна: "От нищо не се притеснявам." Гледах го, че отвътре му е кофти. Когато стана олимпийски шампион, на другия ден аз вдигах. Той ме пита същото и аз му отвърнах по същия начин. Милен се избъзика, че ползвам неговите думи.

- Как отпразнувахте титлата и медала?
- Имаше много интересна история на другия ден след моето вдигане. Състезанията бяха свършили. Трябваше да останем в Атина заради допинг контрола, защото ако те хванат с положителна проба, трябва да върнеш медала на място. Отидохме да се разходим и се загубихме в града. Качихме се само двамата с метрото. Бяхме взели карта, но се загубихме. Отидохме до Акропола и на връщане обратно не можехме да си намерим метрото. Мотахме се цял ден, смяхме се и накрая се прибрахме с такси.

- Защо кариерата на Милен Добрев приключи толкова рано?
- След голямо състезание е много трудно да се върнеш на подиума. И аз пробвах, но не се получаваше. Сещаш се как си побеждавал, а в следващия момент не можеш да вдигаш тези тежести. Тогава се промениха нещата в щангите. Имаше тогава много негативни фактори.

- Милка Манева, състезателка от вашия клуб в Смолян, е една от 11-те национали, хванати с допинг. Как го приемате?
- Когато й се обадих, тя още не разбираше какво се случва. Още го удряше на бъзик. След 10 дни ще разбере. А и тази новина с Милен Добрев, когато дойде на другия ден, Милка ми каза: "Какво да се притеснявам, нали съм жива и здрава."

- Имате ли обяснение как пробите на националите се оказаха положителни?
- Нямам представа, защото съм далеч от тях. Доколкото контактувах с треньора Иван Иванов и с федерацията, те нямаха дори и най-малкото притеснение, че нещо ще стане. Трябва докрай да се разнищи случаят, за да се види какво се случва и какво правим. Защото да не пострадаме ние, клубовете.

- Възможно ли е да се е повторил сценарият от 2008-а, когато вие бяхте един от хванатите с допинг, но не стана ясно какво се е случило?
- Когато те хванат с допинг, не става ясно откъде е дошло. Сега говорят разни неща за "А" и "Б" пробите. Каквото има в едната, това има и в другата. Тази "Б" проба е за бавене на време и минаване на шума. Неделчо Колев или някой друг трябва да ни събере и да каже на клубовете какво ще се случи и дали ще има оставки. Това е моето лично мнение. "Б" пробата нищо не помага, защото нали и аз съм пикал в две шишенца. Или пък машината да се е развалила, когато тества различните проби.

- Състезателите отново ли ще отнесат вината?
- Точно това е най-лошото. Никой отгоре не поема вина. Колелото ще тръгне да се върти. Тези начело на федерацията са добре, а останалите? Аз тръгнах да продавам коли, втори отиде охрана, трети стана диджей. Мен ме забравиха. 2010-а Азербайджан се обадиха и тогава почнаха да ме питат защо ще ходя там. Ами ясно защо - две години не ме брояха за жив.

- Ще има ли и други пострадали освен заловените с допинг тежкоатлети?
- Какво ще правят клубовете, след като сега министърът каза, че спира лиценза? Какво да кажа на моите деца утре на тренировката? Дай да тренираме, ама не знам дали изобщо ще има състезания.

- Какво ще отговорите на родител, който, прочел за скандалите с допинга, дойде да пита дали детето му също няма да получава забранени вещества?
- Когато дойде родителят, ще му мисля. Моят отбор в момента е само от деца, които трябва да спортуват. В националния отбор имаше едно момиче на 14-15 години. Сетих се за това детенце. То изобщо не знаеше къде се намира, а сега хванато с допинг... Без вина – виновен, и не само момичето, а всички. Ужас. Дано министърът направи нещо, въпреки че малко съм скептичен. Нека първо да погребем Милен Добрев, а после ще видим как да се вземем в ръце. Ако няма финансиране, всичко свършва. Не че досега е голямо, но ако хич го няма. Кой ще плати тази глоба от 500 000 долара?

- Защо всички скачат срещу щангите, включително и спортният министър, а когато имаше успехи миналата година, почти не се отразяваха хубавите неща?
- Хубавите неща се споменават за десет секунди, а лошите ги нищят десет дни. Когато Иван Марков и Милка Манева станаха европейски шампиони, бяха писали по един ред за тях. Сега навсякъде чета "Милка Манева аут". Негативното се продава. Хубавото никой не ще да го чете.