Отиде си живият светец от Хвойна!

Борислав РАДОСЛАВОВ

Мрачна вест хвърли в траур България! На 95 години си отиде обичаният и уважаван отец Атанас Аролски от родопското село Хвойна.

Живият светец от Хвойна! Така стотици миряни наричаха свещеника от китното чепеларско селце. Повече от 70 години мъдрият духовник отдаде в служба на Бог, воден от своето призвание и възрожденска преданост.

И на преклонна възраст доскоро отец Аролски продължаваше да обикаля пеш храмовете в селата Хвойна, Орехово и Малево. Независимо дали е зима или лято, мраз или пек, родопчани знаеха, че в уречения час вратата на църквата ще бъде отворена.
За да изучи децата си, затънал в борчове към банки. Трябвало да изплаща кредитите. Дверите и на Божия дом, и на неговия дом бяха винаги открити за тези, които имат нужда. Те бяха посрещани с разбиране, съчувствие и състрадание.

Неговата честност и почтеност винаги са оставали без съмнение. "Влиза в положението на всеки. Ще те изслуша и ще ти даде съвет. От цяла България идват хора да го търсят - я за изповед, я за освещаване на кола или пък за кръщенета", разказва Милка Кърнева от църковното настоятелство.

Правил е само това, което е длъжен един свещеник. Защото, както казва той, тук, в земния си живот, човек сам си отваря или затваря вратите на рая.
След като годините го приковаха към леглото, ангажиментите му пое неговият племенник Апостол Аролски.

"Краката не го държаха вече. Аз му помагам от 2006 г., а сега вече изцяло поех нещата", разказа пред "България Днес" 43-годишният духовник.

"Казва, че човек е надарен със свободната воля да избира - да бъде добър или да хване лошия път, да открадне или да върши добро, да помага или да отвърне глава. Затова после не може да се извинява, че е направил нещо лошо", спомня си още младият духовник.

Цели 10 години Атанас Аролски препускал от Златоград до Хвойна и Павелско, защото нямало свещеници. Пътувал 100 км, за да обслужва обезлюдените храмове, нито за миг не се обезкуражил през всичките трудни години на социализма, когато преследвали хората заради вярата им.

Спасил храма в Хвойна от разруха. Заедно с майстор и помощта на магаре вечер по тъмно оправяли покрива и градили обителта. Свещеникът вдигал плочите, майсторът ги редил и така спасили църквата "Св. Пророк Илия" от разрушение.

Няма обаче желаещи да наследят святото му дело, разочарован е племенникът. Никой млад човек не искал да се заробва с расо и да опява починали хора. Вярата пък все по-малко влизала в душите на младите. Затова много трудно ще се намери човек, който да поеме тежкия кръст и да продължи утъпканата пътека на доброто, проправена от дядо Атанас.