Симеон се прави на цар
Иван Залев
Симеон Сакскобургготски не е загърбил българския престол. Царувалият, поне на книга, от 1943 до 1947 година продължава да мечтае родината му отново да стане монархия и някой от синовете му да оглави държавната власт.
След управлението си като 48-ия министър-председател Симеон II почти по никакъв начин не афишира апетитите си към короната. По време на великденските празници бдителни граждани обаче забелязаха известна промяна в държането му.
Сакскобургготски присъства на църковните служби, което направи впечатление на миряните. Причината е не толкова, че Симеон уважи мероприятията около Възкресение Христово, което е станало традиция, а по-скоро, че това се случи едва три дни след смъртта на княз Кардам Търновски. За да бди край леглото на сина си през седемте години, в които престолонаследникът бе в будна кома, се случваше Симеон II дори да изпуска панихиди в София и в Рилския манастир за смъртта на баща си Борис III. Сега въпреки траура още на Разпети петък, ден след заупокойните молитви за Кардам, почерненият баща се появи на литургията в "Св. Неделя". На Великден присъства и на службата в катедралния храм "Свети Александър Невски" редом с Росен Плевнелиев.
Патриарх Неофит поздрави високите гости като равни по сан и при започването на поздравленията към миряните за Възкресение първо се обърна към "президента на България и царя на българите". Минути преди полунощ, подобно на запалването на благодатния огън в Йерусалим, първо бяха запалени свещите на Плевнелиев и на Сакскобургготски и след това на останалите миряни.
По време на самата служба камерите на БНТ показаха любопитна подробност. Сакскобургготски влезе в олтарното пространство на "Св. Александър Невски", което е нетипично за гражданите и е позволено само на клира, тъй като според канона "не може да влиза в светия олтар никое лице, ако не бъде посветено за това". По това време там бе свещенослужител, застанал с лице към олтарната маса и гръб към входа. При влизането на Симеон II той веднага се премести и го поздрави с лек поклон, какъвто се отдава към висшите представители на църковната и светската власт.
Присъстващите на службата граждани още по време на обиколките със запалени свещи около "Св. Александър Невски" започнаха разпалено да коментират случките. По-запознати отбелязаха, че ако в даден момент България отново стане монархия и царската фамилия си върна короната, всъщност след смъртта на Кардам Търновски престолонаследник не е следващият по възраст негов брат княз Кирил Преславски, както се коментира в последните дни. На престола би се възкачил първородният син на Кардам Търновски Борис, който през октомври ще навърши пълнолетие. Тъй като до момента България е имала трима владетели с това име, той трябва да бъде титулуван като Борис Четвърти.
Факт е, че не само българският клир приема Симеон II и наследниците му като царска династия. Опелото за княз Кардам бе отслужено от представител на Вселенския патриарх Вартоломей, а съболезнования изпратиха от различни кралски семейства, дори от императора на Япония. От друга страна, българската патриаршия се старае да не афишира отношението си към фамилията. С благословението на патриарх Неофит заупокойна молитва за Кардам Търновски бе отслужена в "Св. Александър Невски". В Рилския манастир Адрианополският епископ Евлогий също води служба в памет на престолонаследника. Между пороя от новини за великденските служби в различни храмове съобщения за молитвите за княз Кардам обаче не намериха място на официалния сайт на Българската патриаршия.
