Сеизмологът Бойко Рангелов: Чака се силен трус в Мраморно море

Кой е той

Проф. Бойко Рангелов е сеизмолог и геофизик. Той е професор в Минно-геоложкия университет. Работи повече от 30 години в БАН по въпросите на природните бедствия - земетресения, цунами, вулкани. Експерт в 52 проекта - национални и международни. Има 14 книги и над 250 научни публикации.

Деяна Павлова

- Г-н Рангелов, кой е последният трус, регистриран на територията на страната ни?
- Вчера стана трус край Провадия. Слаб, с магнитуд 2,7. Характерно за трусовете в този район е, че те стават по две причини. Или са тектонски (както всички останали, ставащи по нашите земи), или са техногенни - вследствие на експлоатацията на солното тяло край Провадия. За да се каже какво точно е предизвикало вчерашния трус, са нужни по-дълги и по-задълбочени изследвания.

- Тези дни имаше силно земетресение в Кипър, с който, доколкото ми е известно, сме на една тектонска плоча. Ще ни се отрази ли то по някакъв начин и на нас?
- Земетресението, което разтревожи Кипър, е по-силно - магнитуд 5.5. Нещо като в Перник, даже малко по-слабо. Въпреки че се намираме на една плоча с Кипър, този вчерашен трус с нищо не ни застрашава. Той едва е бил усетен на около стотина километра в диаметър от епицентъра му.

- Вярно ли е, че честите, но слаби земетресения не бива да ни плашат, тъй като така се освобождава напрежението?
- Вярно е, но само при едно условие. То е, че трябва да са хиляди на брой тези слаби земетресения, които да освобождават големи напрежения. Иначе всяко земетресение освобождава своето си напрежение.

- Има ли за какво да се притесняват хората от Перник, част от които все още са в паника?
- Няма от какво да се притесняват. По-скоро би било излишно, ако правят така.

- България активна земетръсна зона ли е и какво показва статистиката - къде най-често има трусове?
- Да, разбира се. Ние сме активна зона в района на Балканите. Според данните най-често слаби земетресения се случват в района на Кресна-Крупник. Това е сеизмично огнище, което през 1904 г., или преди 110 г., генерира най-силния трус на територията на Континентална Европа за последните 200-250 години. Това означава, че ние сме шампиони в Континентална Европа по силен земетръс. Регистрирани през 1904 г. са две земетресения, първото е с магнитуд 7,2, а второто е 7,8. Близо до осмица е, а такива земетръси не са характерни за такива области като нашата. Те стават най-често в районите на границите между големите континентални плочи. Тук такива няма и въпреки това по онова време е успяло да се натрупа такова напрежение, което да доведе до тези големи два труса, станали впрочем в интервал само на 20 минути.

- Има ли данни, които да показват, че на едно и също място през определен интервал от време стават земетресения, или няма цикличност?
- Големите силни земетресения се случват в определени огнищни зони, които са генератори на силни земетресения. В България първата такава вече я споменахме, тя е Кресна-Крупник, втората е в района на Чирпан-Пловдив. Точно там през април 1928 г. са станали също два много силни труса. Първият е с магнитуд 6,8, а вторият е със 7. Това се случва на 14 април, което е било Великден по онова време. Вторият трус е след 4 дни - на 18 април. Именно това обаче спасява доста хора, защото са станали сутринта към 10 часа и всички вече са били по празненства, били са масово навън. Затова въпреки силните разрушения в района на Пловдив, Чирпан, та чак до Хасково са загинали сравнително малко хора - около 100-150 души. Следващата опасна зона е Шабла-Калиакра в акваторията на Черно море. Там през 1901 г., пак през пролетта, март месец, става трус с магнитуд 7,1. Последната зона пък е в района на Горна Оряховица-Стражица, където през 1913 г. става земетресение с магнитуд около 7. Всички тези трусове са много силни, тежко разрушителни. Затова тези зони са в състояние да генерират такива и по-силни земетресения. За добро или за лошо, не знам коя е по-добрата дума в случая, цикличност при активизацията на българските огнища по отношение на силни земетресения не се наблюдава.

- Значи не може да се предвидят?
- Няма цикъл, който да може да каже след еди-колко си години ще се очаква силен трус. Подобни цикличности се наблюдават например в район край Калифорния, където с една относителна точност от плюс-минус година-две може да се каже къде се очаква силен трус. Същото важи и за по-наблизко разположения до нас Северноанадолски разлом. Там през 1999 г. имаше две много силни земетресения с магнитуд над 7 и много хора загинаха. В света битуват две тези - за цикличност и за така наречената епизодична сеизмична активност. Към втората по-скоро се причисляват нашите земи. В този случай има интервал на мощна активизация. Само за 30-ина години в началото на миналия век от 1901 до 1928 г. стават 5 земетресения с магнитуд над 7. Оттогава, както виждате, силно земетресение не е тревожило нашите земи. Тук не слагам Велинград, Стражица и Перник, защото тези земетресения не принадлежат към групата на силните, за които говорехме.

- Значи при нас винаги може да има изненади? Като това в Перник.
- Хората се плашат наистина, но земетресенията са Божа работа.

- При земетресение над 7 какво ще стане със сградите у нас, ще го понесат ли?
- В България се строи съгласно нормативите за антисеизмично строителство. Всички сгради и съоръжения се конструират така, че да могат да устоят на тХ степен от интензивностната скала, която няма нищо общо с тази на Рихтер. Тя показва колко силно е въздействиетго на даден трус върху цялата земна повърхност, която е засегната от него. Докато магнитудът е мерило за силата само в епицентъра, мястото, където се отделя сеизмичната енергия. Така че българските норми изискват такива конструкции, които да удържат на въздействието от тХ степен по Европейската макросеизмична скала.

- Трябва ли да се притесняваме от честите трусове в съседните на нас страни?
- Най-притеснително, ако трябва да си говорим за притеснение, е огнището Вранча. То е дълбоко и трусовете, които стават там, са на дълбочини между 90 и 150 километра. Тъй като става въпрос за големи дълбочини, те успяват да въздействат на огромни площи, включително и на части от България, както често се е случвало досега. Това е най-опасното земетръсно огнище, което е извън нашите земи, но ни застрашава. Поради това в нашите нормативи то е специално отделено и в Североизточна България се прилагат нормативи, които отчитат ефекта от Вранчанското огнище. Иначе има силни земетръсни зони на юг от нас в Гърция, Турция, в Сърбия. Бих казал обаче, че най-опасна за територията на Европа към момента е зоната на Мраморно море. Там от доста години се чака силен трус, тъй като това огнище не се е проявявало от доста време, а е в състояние да генерира много силни сеизмични събития.

- Известно е, че земетресенията не могат да се прогнозират. Но няколко минути преди труса има ли данни, които да го подсказват?
- Имаме реална представа за това къде, в кои земетръсни зони колко силни земетресения могат да станат. Науката не е ефективна обаче по отношение на времето на ставане на силен трус. Никога не знаем кога ще има силно земетресение някъде, но съществуват така наречените системи за ранно предупреждение. Те не се занимават с прогнозиране. Започват да работят в момента, в който трусът се е случил, и сигнализират за вторичните, по-силни и по-разрушителни сеизмични вълни. Само в Япония има такава система, която е единствена в света.