Оперният певец Арон Аронов: Музикалният не заслужава храчката на Марио Николов

Немощ и некадърност имаше в театъра

Акценти:

Направих Калин Вельов певец

Театърът забрави Видин Даскалов

Гена беше по-велика от Павароти

Кой е той
Тенорът и оперетен артист Арон Аронов е завършил Музикалната академия, вокален факултет, и двегодишна Оперна студия при Христо Бръмбаров. От 1965 г. е солист тенор в Държавния музикален театър "Ст. Македонски". Репертоарът му включва всички централни роли от класическите оперети: Едвин в "Царицата на чардаша" и Тасило в "Графиня Марица" от И. Калман, Парис в "Хубавата Елена" от Ж. Офенбах, Айзенщайн в "Прилепът" и други. След пенсионирането си Арон Аронов е преподавател по вокална техника на млади дарования.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-н Аронов, може да се каже, че сте живата легенда на Музикалния театър. Как ви се отразяват скандалите около директора му Марио Николов?
- Знаете ли...Аз приех Марио с отворено сърце, защото е тенор и защото са малко в световен мащаб тези гласове. Винаги съм го подкрепял, заставал съм зад него. От Министерството на културата на няколко пъти са ми предлагали да стана директор, но аз отказвах. Той обаче прие. Разочарован съм от него. Само веднъж си позволих да му направя забележка, че поставя недостойни режисьори, и дори предложих услугите си като вокален педагог да изгладим проблемите в гласа на една от актрисите. За доброто на театъра го направих. Но той изобщо не ме чу. Не само това, след като разбрах за воаяжа му по време на отпуск по болест, направо се хванах за главата. Този прекрасен Музикален театър не заслужава тази храчка от страна на Марио Николов, този негов шамар. Колегите най-малко не го заслужават. И пак се връщаме на драмата - кой сега ще поеме директорския пост? Не мога още да преглътна, че Марио постави Едвин в ролята на "Царицата на чардаша" да излезе по дънки?! Та аз съм го играл 1083 пъти! Това е подигравка и режисьорска немощ. И това нещо се толерираше от Марио Николов.
- Комерсиалното няма ли място в оперетата, г-н Аронов?
- Има, но да е направено с вкус. Ето ви един пример - маестро Пламен Карталов. Невероятни неща прави този човек, гениален е. Накара ме да заобичам и Вагнер, и кой ли не. Но всичко трябва да е с мярка, не може да се посяга на класически произведения.
- Т.е. вие тъгувате за предишното време, прекарано в Музикалния театър? Били сте много близък с Видин Даскалов...
- Много, много бяхме близки! Преди известно време беше рождената му дата и Музикалният театър не пусна нищо - една дума макар по този повод. Моя близка ми се обади по телефона и ми каза: "Може би ще се обидиш, ама написах на стената на Музикалния театър: "Как не ви е срам?! Днес е рождената дата на най-големия ви оперетен артист и вие не направихте едно съобщение! Какво си мислите вие - че от вас започва светът ли?!". Тази моя позната е математичка, няма нищо общо с нашата гилдия. Оставям думите й без коментар...

ВНИМАНИЕ, ЧИТАТЕЛИ! Целия текст, снимки, още факти и интересни детайли ще публикуваме в хартиеното издание на "България Днес"

- Ясно. Между другото вас също са ви уволнявали от Музикалния театър, както и от БКП?
- Така е, да. От театъра ме уволниха за "неявяване на представление". Истината обаче е друга. В деня на насрочената с мое участие изява ми се наложи да отида във Варна, за да посрещна свои роднини от Израел. Помолих директора на Музикалния театър да ми разреши да замина, като вече бях уговорил кой да ме замества в спектакъла. На другия ден обаче ми казаха, че заради провалено представление съм уволнен от театъра и изключен от партията. Поради факта, че уговорката ми с директора за отсъствието бе само устна, не можах да докажа, че съм получил официално разрешение да пътувам. А пък колегата, който трябваше да ме замести, малко преди представлението му блокирал гласът. Е, след месеци тичане из партийни централи и Министерството на културата в крайна сметка ме възстановиха на работа.
- Тогава Музикалният театър изпада във финансова криза. Работили сте като таксиметров шофьор, имали сте и сергия на пазара?
- Хахаха, да, точно така. Сергията я нарекох "777 вида стоки". Това е еврейското число, което според поверието носи щастие. Тогава обясних на хората, че Лучано Павароти има девет хотела, защо пък аз да нямам една малка сергия? А от работата ми като такси мога да кажа, че повече забогатях. (Смее се.) По това време министър на културата беше моят състудент и много добър приятел Божидар Абрашев. Заплатите на артистите бяха обидно ниски. Срещнах се с него и го помолих да помогне. Той безпомощно вдигна ръце и каза, че няма пари. Казах му: "Събличаш се гол и лягаш на релсата на финансовия министър!". Но и това не помогна. И аз, като един наивник на средна възраст, реших, че ако първият артист на Музикалния театър започне да работи като таксиметров шофьор, за да подпомага семейния си бюджет, въпросът ще се разчуе и пари за увеличение на заплатите на артистите ще се намерят. Вечер след представление сядах зад волана и продължавах като таксиметров шофьор. Мнозина ме припознаваха, но не можеха да повярват, че съм аз, и ми съобщаваха, че излизат от театъра и са гледали оперета с участието на... сина ми, любимия им тенор от Музикалния театър. Веднъж младеж и девойка директно ми казаха, че ме припознават и са изненадани, че заработвам допълнително. С тях станахме приятели. Накратко казано, идеята ми много хора да чуят за моя символичен протест и по този начин да помогна за повишаването на възнаграждението на артистите не само че не бе чута, а остана глас в пустиня.
- А днес доволен ли сте от пенсията си?
- Доволен съм, имам живо и здраво семейство, внукът ми Марти е невероятен, учениците ми също. С пенсията от 500 лева и допълнителните уроци се справям добре. В крайна сметка един стомах имаме, колкото и пари да управляваме, не можем да го напълним с всичко хубаво на този свят!
- Прав сте. Кои от популярните певци са били ваши ученици?
- Многобройни са. Нескромно е да кажа, че направих Калин Вельов певец. При мен идва и Нора Караиванова от "Мюзик айдъл" и много, много други. Нора я накарах преди няколко месеца да се яви на един кастинг в Музикалния театър и я взеха за "Маската на Зоро". Много беше добра. Един ден ме попита може ли да се обръща към мен с "Рони". Само ако знае какво удоволствие ми доставя с това обръщение! Изобщо младите хора ме карат да съм щастлив, че им помагам.
- Талантлив човек като вас е познавал и великата Гена Димитрова, и Никола Гюзелев - също ученици на проф. Бръмбаров...
- Гена беше голяма! По-голяма от Павароти и Пласидо Доминго! Самият Доминго го пише в мемоарите си: "Страшно трудно е да се пее с Гена Димитрова! Когато аз имах спектакъл с нея, три дни мълчах. Такова "гърло" не съм срещал в живота си!". Две седмици преди Гена да почине, аз бях с нея на сцената...Невероятна жена. С Александрина Милчева също имам великолепни спомени. Изобщо обичам колегите си.
- Научих, че с Людмила Чешмеджиева се снимате като любовен дует във филма на Николай Волев "Извън пътя". Снимките били вчера в Дома за ветерани на културата в "Надежда"?
- Да, така е. Но моля ви нека не издаваме подробности, защото г-н Волев ни е наложил ембарго да не разказваме. И не става дума само за това, че той е суеверен. Иначе той ме покани, оказа се съученик на моя братовчедка, седели са на един чин в Дупница. Уникален професионалист е. Този филм, доколкото знам, е спечелил субсидия от Националния филмов център, и с право.
- Добре, а това ли е завръщането ви на сцената?
- Не. Аз се върнах преди четири години. С Плевенската филхармония направих "Царицата на чардаша", бях пак Едвин. Покани ме Людмил Дяковски.