Влюбената Румяна Демирева: Ще родя син на дядо Николай

КОЯ Е ТЯ

Румяна Демирева от години е влюбена в Пловдивския митрополит Николай. На няколко пъти обаче владиката гони своята обожателка, а преди няколко дни дори я лиши от взимане на причастие. По време на литургия той я нападна, анатемоса и я изгони от храма. Само в "България Днес" вижте съкровената изповед на мирянката.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Г-жо Демирева, митрополит Николай ви нападна и изгони от храма преди дни. Как сте след тази неприятна случка?

- 20 години съм в църквата. Изживяла съм много качвания и падения. Много от коментарите по моите писания за него са, че съм шизофреничка, психопатка, к*рва и т.н. На никого не се сърдя за нищо. Всеки е свободен да казва и прави каквото иска. Аз прекалено много обичам този човек. За мен той е героят на моя живот.

- Семейството и близките ви как приемат това?

- Живея сама и съм изолирана от цялото ми семейство, приятели и близки заради това, което говоря. Това ми нанесе травми, защото не е леко. За 4 години съм написала много писма до почти всички институции. С копие до митрополита и патриарха, президента и ДАНС. За да съм абсолютно сигурна, че ще бъдат получени и прочетени.

- Как започна всичко?

- Бог ми се яви във внушение преди 20 години. Това промени изцяло моя живот. От един абсолютно светски човек станах религиозна. Минах през голяма просвета - какво е християнство и какво е Христос. Беше ми казано, че ще имам син от владиката Николай, който ще прославя България по целия свят.

- Бог ли ви го каза?

- Това не са видения, не е глас, а е силно внушение. Пазех го като тайна в себе си и си казвах: "Коя съм аз, момиче от село, нито имам външност и качества. Това са измислици и няма да ги казвам". Запазих го за себе си и тръгнах сама по този път. Това продължи дълги години. Разведох се след този случай, отделих се от мъжете и светския живот. Грижих се за децата си колкото можех. Така нещата постепенно се разтваряха пред мен.

- Струваше ли си да обърнете гръб на личния живот и семейството?

- Не се смятам за праведник, защото не съм. Имам много грехове, за които съм се разкаяла и съм искала прошка. Разбрах, че най-хубавото нещо, което може да направи един истински християнин, е да се моли за абсолютно всички хора. Осъждах жени, които се занимават с владици и монаси. Знам за много такива случаи. Казвах си, че те нямат акъл. Но, повярвайте ми, каквото заклеймих, всичко ме е сполетяло. Моя приятелка пък се влюби в един прекрасен мъж. Тя, милата, тежеше 120 кг. И й казах - не виждаш ли, че той не е за теб, имай малко реална представа. Същото се случи после с мен и владиката Николай. И затова едно от най-важните неща е, че това, което осъждаш, ще ти дойде до главата.

- Отнасял се е добре с мен, бил е толерантен. Но после се промениха нещата, след като почнах да говоря. Наистина се влюбих в него и не мога да спра да го обичам. Така ми е казано, че ще имаме син, който ще прославя България. Но няма как отношението му да бъде друго. Той не знае защо го правя. Може да си мисли, че искам да злепоставям него и църквата. Аз не му се сърдя, въобще даже. Той и близките му многократно са проявявали изключително голяма търпимост и любов към мен. В образа на дядо Николай аз откривам образа на Исус Христос.

- Вярвате ли, че един ден ще успеете да имате бебе?

- Зависи само и единствено от Господ. Много бих искала, моля се на Бог да ме дари със земно щастие и небесно спасение. Виждам, че свещениците около него са гневни, защото има ревност, човешки страсти. Нали разбирате, че когато някой претендира за нещо по-голямо, а тези хора са с него години наред, предполагам, че могат да ревнуват, да ми се сърдят и обвиняват.

- Сега къде живеете и с какво се препитавате?

- Живея в един най-обикновен апартамент в Пловдив. Сега съм на борсата, преди бях готвачка в едно заведение. Сама напуснах, пробвах нещо ново, но не успях. Сега искам малко да си почина, защото всички тези неща леко разклатиха нервната ми система. Доскоро пиех антидепресанти. Но не съм луда, нямам шизофрения. Приятелите ми ще кажат, че съм що-годе нормален човек, с нормални прояви. В предишния квартал, където живеех, ми казваха религиозната Румяна.

- Хората свързват Николай също със скъпи лимузини и часовници. Това не ви ли безпокои?

- Естествено, че един владика трябва да се вози в скъпа кола. Няма никакъв спор. След като един обикновен бизнесмен може да се вози в лимузина. Бях иконом в къща на хора, които се занимаваха с телефони. Той беше като палат на боговете, с асансьор и всякакви есктри. Освен това владиците трябва да имат охрана, времената са трудни.

- Какво послание ще отправите към владиката?

- Аз му се покланям доземи и му казвам: "Благодаря ви, владико! Вие сте героят в моя живот. Благодаря на Бог за всичко. Аз ви обичам безкрайно много. Ако ми се сърдите - сърдете се на вас, защото вие ме направихте такава". В него виждам най-скромния човек. Знам как се храни. Сервирах му два пъти в църквата и виждам колко е слаб. Беше си взел едно доматче и малко кашкавалче. А какви трапези прави за неговите гости, за хората. Да са задружни те, а не за него.

- Но все пак той е монах и не може да се ожени.

- Да, знам, че е монах и не е позволено да сключва брак. Моля се на Бог - ако това нещо ми е дадено да се случи, аз няма да се откажа. И искам да предупредя всеки, който иска да попречи - да не го прави. Защото аз много изстрадах по този човек и много го обичам. Искам да живея с него. Когато се влюбя в някого силно, искам целият свят да го разбере. Детето ще сключи мир на земята и това ще е добре за всички. Искам и да помоля всички хора, ако е възможно, да направят пред Бог три поклона за мен и да се помолят за мен и моите близки. Защото дотегнах много с моите тревоги на всички. Грешен човек съм и моля всички да измолят милост за мен пред Бог.