Калканът кълве в 6-метрови вълни

Плоският хищник обича студената вода. И през есента, и през пролетта може да бъде открит до брега

Има хора край морето, които никога не ходят за риба, ако няма поне 6-метрови вълни. Напук на множеството, което проклина лошото време и побеснялата вода, те чакат първите есенни бури, за да тръгнат да гонят единствената си любима риба.

Риба, която се е превърнала в тяхната мания и която се нарича калкан.

“Къщата ми е на високото. Не видя ли морето да побелее от вълни, не тръгвам за риба. При бурно време съм хващал калкан на един метър от брега”, казва Радо Иванов от варненското с. Шкорпиловци.

По време на вълнение, което достигаше почти до върха на 10-метровата естакада на плажа в селото,

за един ден той

улови 16 калкана

И започна да твърди, че калканът се движи на пасажи, нещо, което повечето морски риболовни спецове оспорват. Според тях дънната щитовидна риба лежи като единак в пясъка и чака жертвите си.

Няма спор, че бурите повдигат калкана от леговището му и го запращат към брега. При голямо вълнение той се лови успешно на края на Златни пясъци, на буната в Каварна голям екземпляр бе хванат на метър от тетраподите, но при 6-7-метрова вълна.

Калканът кълве и поне ден-два след голямо вълнение.

“Като отида на Тюленово в 6 сутринта, до 12 ч имам поне 5-6 калкана. Там е дълбоко и няма никакъв проблем да си хвана”, казва риболовецът Иван Медаров.

При дълбочина около 20 м близо до брега логично е да има постоянно калкан, който обича да живее на дълбочини от 40 до 80 м. По Северното Черноморие калкани има и на 10 м от брега, леководолази от Варна се прехранват само с улов на калкан.

Гмуркачите се пускат на дъното и търсят очите на рибата, които изпъкват над пясъка, в който се е заринала. След удар с метален шиш, рибата бива пленена, без да успее да помръдне.

Ловенето на калкан е любим спорт на децата от Бяла. След една августовска буря те уловиха към 20 броя само на влакно с олово и две куки до самата стена на кея.

Според учените калканите у нас са 3 вида, като някои от тях стигат до 15 кг. Освен на голяма дълбочина калканите виреят и в пристанищата.

Риби от този вид са улавяни дори на морски червей във Варна. Хищникът се върти там, където от риболовните кораби падат останки от дребна риба и според някои рибари става местен пристанищен вид.

Както е в пристанищата на Бяла и Несебър. В Бяла обаче калканите рядко минават 2 кг и са наричани от местните “камбери”.

Опитните преследвачи на калкан знаят точните места, където той се навърта през есента и от пролетта до юни. Цялата плажна ивица от Дуранкулак до Крапец, бреговете на Шабла, Тюленово, Калиакра, Каварна и Балчик са пълни с калкан, стига да бъде намерено чисто песъчливо дъно.

Калкан се върти пред плажовете на Златни пясъци и буните във Варна. Има го и по южните плажове Ветеран и Черноморец. Особено

любимо място на

калкана е морето до

Карадере и Иракли

В Ахтопол рибарите казват, че на юг калкан нямало, но това не е така. Има го и на юг от Созопол и най-вече на буната на резиденция “Перла”.

Калканите са разпространени в Черно, Средиземно море и в северната част на Атлантическия океан. Известни са още с имена като “камбала” и холифиш (свещена риба).

Преди няколко години известна верига пусна океански калкани по 5 лв. килото и рибата бе разграбена за миг, макар че по вкус и тя, и средиземноморските ѝ събратя не могат да се мерят с нашия калкан.

Калканите се ловят с дънни тралове и с парагади, които съответстват на речните герими. Парагади по 100 м с по 300 куки и закачени на тях парчета от риба се използват от рибарите с лодки, които имат разрешителни за улов на калкан.

Рибата атакува най-вече в устията на реките по морето. Рибарите от Камчия установиха, че калканът преследва и сладководни риби и започнаха да закачат на парагадите таранки и червеноперки, които водеха до същия успех, както и парчетата от океанска скумрия.

Здраво влакно, яка

пръчка и подходяща

макара за дъно са

първото условие

за успешен спортен улов на калкан. Такъмът се състои от тежко олово, което може да е и плоско, за да не се носи от вълните. На 30-40 см над оловото се връзва първата кука, като влакното може да е дори 0,50 мм, а на още толкова разстояние се слага втората кука.

Те трябва да са с размери от една нула нагоре. На куките се нанизват осолен гюмюш, сафрид или трицона, като е хубаво влакното рибата да се прекара надлъжно по цялото тяло на стръвта.

Калканът обаче атакува най-често парчета от пресен зарган, илария или цели малки пресни риби от същите видове. Той може да атакува и трицона, и замразена балтийска килка.

Най-стръвен обаче става при нанизване на малки иларии на куката или на кървави кръгове от току-що уловена илария. Калканът, изглежда, е мършояд, защото няколко опита показаха, че атакува повече вмирисана стръв, отколкото прясна.

При кълване калканът удря мощно и разтриса цялата пръчка, която спокойно може да бъде завлечена във водата. Понякога повтаря и потретва удара, но после затихва.

Рибата не трябва да се засича, а да бъде оставена спокойно да налапа стръвта поне 5 минути.

Когато калканът се е хванал, той просто отпуска влакното и то прави “корем”. Едва сега може да бъде изваден.

Задължителен е кеп или харпун, тъй като често се лови от буни и има опасност хванатата риба да се завре под тетраподите и да скъса влакното.

Следва цацата, която е основна храна и също студенолюбива

В последните години нашите учени ихтиолози играят играта “има, нема” за калкана. Преди 8 г. д-р Марина Панайотова от Института по океанология обяви рекордни запаси от 1700 т калкан, започна бесен износ за Турция по легални и нелегални канали.

“Имаме една снимка от тази пролет, но тя не е представителна. След изследвания през есента ще може да кажем какво е действителното положение. За последните години обаче със сигурност калканът е намалял 3-4 пъти. Но тази риба извършва миграция при стопляне на водата и влиза надълбоко, далече от брега. Тя следва и цацата, която е основна храна и също е студенолюбива.

Калканът прави компенсаторна миграция, като се движи на пасажи на север към Румъния, тъй като оттам идват теченията. Така че всяко изследване всъщност е моментна снимка за нашите води”, коментира през 2013-а научният сътрудник от същия институт Виолин Райков. Той е и българският представител в черноморската комисия, която заседава периодично по въпросите за улова.

През 1955 г. са били засечени 800 т калкан, а през 1992-а количеството е било едва 100 т. Промишленият улов в Черно море по време на соца е тотален и срива запасите от калкан.

В последните десетилетия тръгват и големите кораби с дънно тралене за рапани. Заради пълното изчезване на калкана бе наложена тотална забрана за улов 4 г. преди 2007-а. Но дори в този период бракониерството особено на маломерни калкани никога не е спирало.

Преди дни Даниела Клисарова, директор на Института по рибни ресурси във Варна, каза, че ситуацията с калкана не е съвсем драматична. Миналата година учените от института са направили проучване, което показва, че запасът е добър.
Тя уточнява, че са наблюдавани предимно маломерни калканчета.

“Имаше становище да се наложи тотална забрана за улов на калкан, ние обаче смятаме, че това не трябва да се случва”, казва Клисарова. Според нея по-добрият вариант е да се обмислят отново сроковете, през които може да се лови този вид, и да се следи стриктно за изпълнението на забраните.