Проф. Цветан Теофанов: Само война няма да унищожи “Ислямска държава”

Погром над европейската цивилизация е невъзможен, но не трябва да се засягат и мюсюлманските светини

Проф. Цветан Теофанов е роден през 1952 г. Завършил е арабска филология в Багдадския университет, Ирак, и е специализирал в университета в Кайро в Египет. Декан е на Факултета по класически и нови филологии в СУ.

-Цяла България пали свещи в памет на жертвите на терористичната атака в Париж. Казват, че удари били планирани в цяла Европа. Заплашени ли сме, проф. Теофанов?

- Никой не е застрахован. Напрежението расте и заплахата е надвиснала не само над Близкия изток и над Стария континент, но и над света като цяло. Папата дори заговори за трета световна война. На ход са политиците. Освен обикновено човешко съчувствие и солидарност с френския народ вълната от скръб за невинните жертви по цял свят говори и за мълчалив протест срещу безсилието и бездействието им.

- Кои според вас може да бъдат следващите мишени?

- Последните удари на терористите в Париж можеха да се случат и на други емблематични места във френската столица, и навсякъде в Европа. Докато атаката срещу редакцията на “Шарли ебдо” бе насочена срещу ясна цел и бе провокирана от конкретни мотиви, сегашната касапница, макар и професионално подготвена и осъществена, бе

показно

хаотична

и без конкретен повод. Стреляйки напосоки, нападателите крещели: “Това е отмъщение за Сирия. Това е 11 септември за Франция”. Но допреди два дена Франция не беше главният противник на “Ислямска държава”, пък и какво значи “Сирия”, вече е трудно да се отговори. Нека не забравяме и факта, че тази т.нар. държава води борба за разпространение и в други региони - Либия, Афганистан (в съперничество с талибаните) и т.н. Питаме се какво ще се случи, ако тя остане без територия, което все повече се очертава като възможен сценарий. Нима ще я изличим от лицето на земята завинаги? Както Саддам беше ликвидиран, но части от многобройната му армия и полиция се вляха в джихадистките редици, така и силите на “Ислямска държава” ще се пръснат по света. Организиращата ги идеология обаче не може да бъде унищожена с военни средства. Тук се крие една от големите опасности, които ще продължат да висят над западните общества.

Има и нещо друго, много важно. От тероризма и политическите игри и грешки

най-тежко пострадаха арабите

Наскоро гледах в арабския печат карикатури по повод на трагичните събития в Париж. Те, меко казано, се разминават с нашите представи. На една от карикатурите бяха изобразени двама болни на легло, единият - с надпис “Париж” и с превързан пръст, а другият - целият бинтован, с надпис “Сирия”. Трета фигура с надпис “Международна общност” стоеше със страдалческа физиономия при болния пръст, напълно загърбила смъртника Сирия. Както се казва - без коментар. Ключът към разрешаване на всички наболели актуални проблеми се крие в намирането на военнополитически изход от създалата се ситуация в Близкия изток.

- Какъв ще е ефектът от сближаване на САЩ и Русия и участието им в международна коалиция срещу “Ислямска държава”?

- Фактът, че трагичните събития в Париж станаха причина позициите да се сближат, да се постигне съгласие и да се предприемат реални стъпки за съпротива срещу “държавата”, буди позитивни очаквания, но поражда и тревожни въпроси. Дали реалният мотив за тази промяна не се крие в изчерпването на “халифата” като механизъм за политически натиск и излизането му извън контрол при целия хаос в Близкия изток? Кой ще начертае новата карта на региона и как ще изглежда тя? Защо Израел някак се губи и мълчаливо следи събитията? Колкото повече въпроси задаваме, толкова по-малко смислени отговори ще получаваме. Ясно е едно: навлизаме в нова епоха с нова конфигурация на силите, а това крие нови изненади.

- Защо терористите удариха тъкмо Франция - либерална държава с няколко поколения интегрирани емигранти?

- Франция е могъщ противник. Париж се намира в сърцето на Запада, но и нещо по-важно - това е

столицата на

бохемството

и на моралната свобода и разпуснатост, която не може да срещне одобрението на мюсюлманските, пък и на всякакви други религиозни фанатици. Тук се крие според мен търсеният символен ефект. Но си мисля, че това е отчаян акт на демонстрация на сила, защото всички разбираме, че примката около “Ислямска държава” се затяга.

- Рамо до рамо с терористите са и чистокръвни французи. Защо?

- Чистокръвни французи, но всички до един с мюсюлмански имена. Мотивите са лични. Всеки от тях има индивидуална съдба, нерядко свързана с драма от личен или социален характер. Националността е без значение. Обединява ги

политическият

ислям

Тази идеология е разработена през ХХ в. в трудовете на Хасан ал-Банна (убит през 1949 г.), Сайид Кутб (екзекутиран 1966 г.), Абу-л-Аля алМаудуди (поч. 1979 г.) и имам Хомейни (поч. 1989 г.). Анализът на движенията, които реализират техните идеи, включително “АлКайда” и “Ислямска държава”, показва, че това са религиозно мотивирани групи, употребяващи исляма като революционна идеология, за да атакуват, критикуват и делегитимират управляващите елити в ислямския свят и силовите структури, на които те се крепят. Доколкото еднопартийната или монархичната система на управление е норма в повечето страни в Близкия изток, единствено ислямът може да сплоти и организира маргинализираните, отчуждени и недоволни маси, за да ги превърне в могъща опозиционна и революционна сила. Екстремизмът и терорът, упражнявани от тези движения с единна идеология, обща организационна структура и дългосрочна стратегия, целят да се създаде революционна ситуация, в резултат на която местните режими да бъдат свалени и заменени с такива, способни да формират фундаментално нов социално-икономически ред, основан на нов тип култура и морал и дори на нов тип човешка личност. Както Западът се опитваше да внася демокрация в Арабския свят, така той сега се опитва да внася революция на Запад. Политическото инженерство обаче поне на този етап търпи пълен провал.

- Мнозина почти не правят разлика между радикален ислямист, джихадист, фундаменталист и мюсюлманин, и се настройват враждебно към всеки друговерец. Как ще се развива този сюжет?

- Последните събития водят до

омраза на верска основа

Бегъл поглед върху актуалните новини говори за разпалване на антиислямски настроения. Американски губернатори отказали да приемат сирийски бежанци, преди това пастор беше изгорил Корана, британска фризьорка е била арестувана, защото отказала да обслужва мюсюлмани, и т.н. Подклаждането на междурелигиозна война носи още по-тежки последствия за изстрадалото човечество. Да бъде осъждан обикновен вярващ човек само защото е мюсюлманин, юдей или християнин, е не само престъпление. То отваря фронтове и рани, които неизбежно водят до средновековни конфликти и сблъсъци.

- Да, но след събитията в Париж мнозина правят паралели между исляма и нацизма, говорят дори за забрана на исляма.

- Разбира се, на такъв фон твърденията, че “правата вяра” е враждебна, войнствена и агресивна религия, която възпитава фанатици, ксенофоби, главорези, екстремисти и терористи, звучат все по-убедително. Още по-достоверни изглеждат подобни опасения в християнска страна с мюсюлманско население, която е попадала под османска сеч.

И да, правят се и паралели на исляма

с фашизма и болшевизма,

без да се отчитат постиженията на вековната му цивилизация. Някои смятат, че фашизмът, болшевизмът и ислямът са трите големи изпитания на нашето време, които тръгват от благородни идеали и обещават справедлив световен ред в хаоса и край на корупцията, но повличат масите от свои фанатизирани привърженици към кръвопролития и катастрофи.

В основата си обяснението на проблема е политическо, макар съзнателно да се изтласква към религиозната плоскост. Иначе как да си обясним защо само преди няколко десетилетия сунити и шиити съжителстваха в мир, без да се интересуват от религиозната конфесия? Багдад се наричаше Градът на мира. Ливан беше Швейцария на Близкия изток. Западни туристи спокойно кръстосваха Арабския свят. Нима тогава ислямът не съществуваше или не налагаше своя отпечатък върху културата и поведението на мюсюлманите?

Историята на исляма познава явления, които напомнят за днешната ни действителност. Т.нар. асасини - термин, навлязъл и в западните езици със значение на безпощаден професионален убиец, са били мистични военизирани шиитски формирования, вилнели в Иран и Сирия през ХI-ХII в. Терминът на арабски всъщност е хашашин -

употребяващи

хашиш,

с което хората си обяснявали извършваните от тях системни хладнокръвни убийства и жертвоготовността пред лицето на смъртта. Били младежи, обучени не само да убиват, но и да придават на екзекуциите показност, както и да усвояват религиозните знания. Те действали посред бял ден с цел да постигнат максимален ефект пред публиката и без да се страхуват от гибелта.

- Европа затяга контрола по границите си. Ще укроти ли това притока на бежанци?

- Бежанският поток може да бъде спрян единствено чрез урегулиране на близкоизточната криза. Докато проблемът се реши, ще се издигат огради и бариери, но и ще процъфтява трафикбизнесът.

- Преди повече от 10 години написахте статия “Започнал е световен джихад, и това е необратим процес”. В каква фаза е този процес?

- Сянката на джихада продължава да виси над Европа. Този призрак, който предполага масово участие на милионите мюсюлмани в защита на тяхната религия, ако бъде под заплаха, ще ни плаши и занапред. Но такава заплаха няма. Напротив, нормалните мюсюлмани или християни осъждат тероризма, кръвопролитията, избиването на невинни хора. Едва ли някой си въобразява, че може да извърши погром над европейската цивилизация. Не бива обаче да се засягат и мюсюлманските светини. Именно това катализира средите, които провокират революционна ситуация за тръгване на джихад.

- И накрая - не се ли превърна масовото клане в сърцето на Европа в пореден зловещ аргумент за разгрома на десетилетната мултикултурална политика на една от най-старите демокрации на континента?

- Мултикултурализмът неизбежно ще се преосмисли. Вероятно ще се постигне съгласие за нов баланс на силите в световната политика, а защо не и нов световен ред. Трагичните събития в човешката история винаги водят до някакво помъдряване.