Ген. о.з. Съби Събев:Москва усилено модернизира своя ядрен арсенал

А напоследък разширява и средствата за хибридна война, казва  бившият представител на МО в НАТО

- Г-н генерал, мощта на днешната руска армия мит ли е, или e реалност?

- Мощта на днешната руска армия е реалност и непрекъснато се повишава. Русия разполага с много амбициозен план за модернизация на своите въоръжени сили, съгласно който към 2020 г. делът на новите въоръжения трябва да достигне 70%.

- В каква посока върви тази модернизация?

- Главно в посока на стратегическите ядрени средства, но не са забравени и конвенционалните въоръжения. Путин залага изключително много на ядрената триада - ядрените подводници с междуконтинетални балистични ракети, стратегическите бомбардировачи и междуконтиненталните балистични ракети с наземно базиране.

Освен това в руския флот влиза на въоръжение нов тип подводница - “Борей”, с нова ракета “Булава”, която се очертава като доста модерна, независимо от някои пропуски при изпитанията. Ракетата е с многозарядна бойна глава - 6-10 ядрени заряда с индивидуално насочване.

Усилено се модернизират стратегическите бомбардировачи Ту-160 с радиус на действие над 12 000 км. Очаква се новият Ту-160-М2 да постъпи на въоръжение през 2023 г. Разработва се и проект за нов стратегически бомбардировач със “Стелт” технология, който най-вероятно ще е готов до 2025 г.

До старите ядрени комплекси с наземно базиране СС-18 и СС-19 застанаха новите мобилни комлекси “Топол”, както и новата мобилна междуконтинетална балистична ракета СС-24 “Ярс”.

- Русия произвежда двигатели за космически ракети, но в областта на електрониката и системите за управление изостава. Така ли е?

- Руснаците сериозно изоставаха през 70-80-те години на миналия век, но от началото на новото столетие полагат огромни усилия да усъвършенстват електронното оборудване и системите за управление на своите въоръжени сили. Русия успя да разработи система за стратегическо управление “Периметър”, която дори при разрушаване на критично важни пунктове може автоматично да изстреля балистични ракети по предварително заложени цели.

- Ласкави оценки се появиха за крилатите ракета “Калибър”, които бяха изстреляни от кораби в Каспийско море по обекти в Сирия. Имаше обаче съмнения, че не всички са поразили целите?

- В последните години особено след войната срещу Грузия Русия обърна по-сериозно внимание на развитието на крилатите ракети. “Калибър” е усъвършенстван вариант на американската “Томахоук” с малко по-голяма далечина на полета- до 2000 км. Докато ракетите на стратегическите бомбардировачи летят и до 5000 км.

След първия залп от Каспийско море бе заявено, че всички ракети са попаднали в целите. Има обаче информация, че част от тях са паднали на територията на Иран.

- А доколко Путин разчита на т.нар. хибридна война и в каква степен тя се вписва в мощта на руската армия?

- В руската военна стратегия са заложени основите на такъв тип война, която да използва всички възможни инструменти на държавата. Първата демонстрация на този нов подход бе при анексията на Крим и намесата в Източна Украйна. Там действаха военни без отличителни знаци, бронирани коли без регистрационни номера, намесата бе съпроводена с икономически натиск и масирана пропаганда, както и с военни учения в близост до границите на Украйна.

- Но този тип война не е нов.

- Да, и в миналото са използвани партизански действия, хвърляне на позиви с лъжливо съдържание и т.н. Сега обаче подходът е комплексен - в действие влизат все нови и нови форми. Това се усеща и в България. Наши политици отричат, че има хибридна война. Но как по друг начин да се нарече използването на икономическата зависимост от Русия на цели сектори на българската икономика, опитите за дестабилизиране на банковата система, използването на медии за нечисти цели или парламентарното лобиране за промяна на закони в чужд интерес. Това са все елементи на хибридната война. Да не говорим за почти 100-процентовата зависимост на въоръжението на армията ни от руски доставчици.

- Смятате ли, че бюджетът на Путин ще издържи на натоварването, което предизвиква участието на Русия в конфликта в Сирия?

- Не вярвам да издържи. Може би съвсем скоро ще се наложи Путин да коригира своите амбициозни планове за модернизацията на армията. Ако Русия продължава да поддържа бюджет за отбрана над 4% от БВП, при неговото стагниране или намаляване няма как да не пострадат други сектори - най-вече в социалната сфера. Тук трябва да се отчитат фактори като продължаващата обезценка на рублата и падането на цените на енергоносителите, които формират около 50% от руския БВП.

Освен това Москва ще бъде принудена да възстанови сътрудничеството си със западни компании, от които технологично зависи в огромна степен. Голямата въпросителна е кога най-сетне Русия ще изпълни докрай Минските споразумения за Украйна. Срокът е до края на тази година, но това едва ли ще стане.