За риба с Цанко: Митичната писия се завърна в Черно море

Дали писията се е завърнала в родното море, още е трудно да се каже. Големи количества от луксозната риба, която наподобява калкана и е по-вкусна от него, се появиха на борсата във Варна. Проверка показа, че дребните риби още мърдат, т.е. не са океански или от Балтийско море.

Поне десетилетие за писията се говореше като за изчезнал вид. През последните 5 г. тя обаче започна да се появява на въдица и даде надежди, че видът не е съвсем затрит. Ловеше се преди всичко в началото на Варненското езеро и на пристанището във Варна. За продажба по пазарите обаче изобщо не можеше да става дума и затова сегашното появяване на рибата по 20 лева за килограм е направо сензация.

Преди 5 години рибари от Иракли се похвалиха, че са изкарали два тона през зимата. Писията е студенолюбива и обикновено е най-активна от декември до март, макар че може да бъде уловена целогодишно.

Въдичарите я дебнат

докъм Нова година,

но през студените зимни месеци изчезват и едва в края на април се появяват по пристаните и буните, за да чакат кефала и сафрида. За естествено местообитание на този вид се смята и устието на Камчия. Там калканите и писиите обичат да търсят храна в сладководната вода, като налитат дори и на дребни речни риби. Българите, които са работили в Коми, свидетелстват, че в местните реки било пълно с писии, които се ловели най-добре в белите нощи.

За развъдник на писията през 60-те г. се смяташе старият канал море - езеро, който е прокопан по идея на големия английски писател Чарлз Дикенс. Плоската риба обаче лежи обикновено на шкарпа към най-дълбокото в средата на канала. Затова се използваха лодки, от които се пускаха влакна със стръв и се държеше на ръка, докато рибата клъвне.

Писията е хищник и обича да гони дребни рибки, налита и на морски червей. Според 90-годишната легенда на вълнолома бай Илия Димитров очите на писията гледат нагоре и трябва, като заметнеш, от време на време да провлачваш стръвта, за да я види рибата и да я налапа. “Бай Илия е демонстрирал нагледно пред мен”, казва Милен Ивано, който пръв откри сезона на Морската гара тази зима с три пръчки за писия.

Според повечето традиционалисти писията се лови на парчета осолен сафрид както калкана. В последно време обаче бе развита теорията, че

по-добра стръв е

прясната трицона

За улова на писия се използват по-малки морски куки, може да се лови с 5-и, 6-и и 7-и номер, докато за калкана трябва да се поне една или две нули.

Писията има фантастично месо. “Като я пържиш, се надува и все едно че ядеш пиле”, казва Димитър Нешев, който преследваше писията дори когато тя бе изчезнала съвсем. Любимото му място бе плажът пред местността Карантината в Аспарухово, където дъното е само пясък и привлича писиите. Рибата напоследък се появи и в новия канал море - езеро и се лови отвесно от бетонния кей под Аспаруховия мост.

Рекордна писия от

килограм и

двеста грама

бе уловена през август на яхтеното пристанище във Варна. На кука за чернокоп бе поставен грозд от морски червеи и писията налапа докрай стръвта. Това лято писия бе изкарана и на белена скарида на същото място. Писията кълве и на хобота на мидата, като той се нанизва на куката като морския червей. В океана така ловят доста по-едри от черноморските писии. Често писии се закачат на такъма за кефал със стръв морски червей.

Писиите се срещат край бреговете на Европа в източната част на Атлантика и са привнесени в САЩ и Канада. Писии има в Бяло, Черно и Средиземно море. Предпочитат тинести дъна от брега до дълбочина около 50 м.

За разлика от калкана младите писии живеят в плитките крайбрежни води и устията, които са също летни ловни полета за възрастните. През зимата възрастните се оттеглят в по-дълбоките и топли води, където през пролетта мръстят. Подобно на морския език и калкана писията изчаква в засада плячката си, наполовина заровена в пясъка.

Морският език ѝ е братовчед

Докато едни спорят дали писията е по-вкусна от калкана, други са на мнение, че още по-голям деликатес е техният братовчед - морският език. Във Варна дребната и елипсовидна риба е известна още с турското си название амкапак.

“Морският език не се лови на въдица, той попада най-вече в каяджийските дънни мрежи. Много рибари не го харесват, защото е тънък и лепне, трудно се чисти. Но иначе костите му излизат лесно и е по-вкусен от писията”, казва бай Стефан Тодоров, стар боцман и морски вълк.

Морският език напоследък се продава като деликатес в най-изисканите ресторанти, но е внос предимно от Гърция. На пазара във Варна тази риба не се е появявала от години, а на теория трябва да я има повече от писията.

Морският език се среща в източната част на Атлантическия океан. Обитава Средиземно, Азовско и Черно море. Той е по-дребен вид - най-големите екземпляри стигат до 40 см, но не са повече от 300 грама.

Амкапакът е кафеникавожълт с бледи петънца. Кожата му е покрита с дребни люспи и е като шкурка на пипане. Тази риба може да бъде открита заровена в пясъка или тинята през цялото лято. Притежава добър камуфлаж, но веднъж забелязана, се прострелва лесно или направо се набучва с метален шиш.

Тези риби се ядат само пържени

Писията и морският език може да бъдат приготвени по невероятни начини според кулинарната литература. С кедрови ядки, с гъби, галета и прочее.

Както е известно, големите майстори готвачи са преди всичко сюрреалисти и могат да ви сервират печени филета от тези риби, загърнати в топено сирене. Не разваляйте обаче писиите и морските езици с измишльотини независимо колко копър, лимон и зехтин ще им сложите. Резултатът ще бъде винаги един и същ - при печене няма да разберете какъв точно вид риба ядете.

Писията и амкапакът се ядат единствено пържени, за да разбере човек, че става дума точно за тях. Това с пълна сила важи и за калкана. Колкото и вредно да е, само при класическото вкарване на месото им в тигана с олио може да се усети вкусът им.

След пърженето прибавете каквито искате сосове и подправки. Всичко останало като печене, попарване или приготвяне на скара е от лукаваго.