Годината под знака на МиГ-29

Шумотевицата около изтребителите ще осигури на ВВС само 6 ремонтирани двигателя.

Обещаните от премиера 80 млн. лв. за 2016 г. обаче така и ще си останат непохарчени

Половината от 2015 г. премина под знака на въпроса къде да се удължи животът на българските изтребители МиГ-29 - в Русия или в Полша.

Четвърт век ремонтът на самолетните двигатели ставаше в руската корпорация РСК-МиГ. И това не удивляваше никого. В много случаи удължаването на ресурса на машините ставаше само с 1 подпис на руски специалисти тук, на място, след съответното заплащане.

През 2004 г. обаче България стана член на НАТО. РСК-МиГ продължи да поддържа българските изтребители, колкото и малко да останаха те – 16 бойни и 3 учебно-бойни. Междувременно в армията започна плахо-плахо да постъпва първата военна техника западен тип.

Най-напред правителството на НДСВ сключи сделка за 12 военно-транспортни хеликоптера „Кугар“ и 6 „Пантер“ за флота. След това купи учебни самолети „Пилатус“ и разузнавателни хеликоптери Бел-206. Договорът за военнотранспортни самолети „Спартан“ обаче се закучи и от договорените 6 купихме само 3.

На изтребителите обаче все не им вървеше. Публичното говорене по темата започна още в началото на новия век – по времето, когато началник на Генералния щаб бе ген. Никола Колев.

Той харесваше американските Ф-18 Хорнет, ексвоенният министър Бойко Ноев и президентът наАтлантическия клуб Соломон Паси – Ф-16, а летците си мечтаеха за „Юрофайтер Тайфун“ или поне за новичък „Грипен“.

Междувременно българските управляващи отхвърлиха две предложения в пловдивския военноремонтен завод „Георги Бенковски“ да се ремонтират машини от типа МиГ. Срещу съответното заплащане за лицензи, техническа документация и т.н., разбира се. Като едната оферта бе особено примамлива – Пловдив да стане регионален център за ремонт на мигове от Балканите, Близкия Изток и Северна Африка. Отказът бе чисто политически: бъдещето на България е в НАТО, делът на руските оръжия трябва да се намалява.

Като че ли никой в този момент не се замисли, че западните изтребители струват огромни пари, а в наличните мигове има още живот – поне още 15 г., до 2030 г. И че само чисто новите двигатели за МиГ-29 гарантират 750 летателни часа, старичките, като нашите – не повече от 350, които обикновено стигат за 2-3 г. работа. И след това трябва отново да се ремонтират.

До това лято поддръжката на двигателите бе дело на руската корпорация. Като всеки монополист РСК МиГ не винаги спазваше сроковете. Понякога закъсненията волю-неволю се свързваха с политически аргументи. Те са наши потенциални противници, а ние ще им ремонтираме изтребителите?! Нонсенс, нали! В интерес на истината обаче рано или късно поръчките се изпълняваха.

Докато не се появи еретичната идея ремонтът на двигателите за българските МиГ-29 да бъде извършен не в Москва, а в полски авиационни заводи. Поляците имат цели 32 МиГ-29 и от 1995 г. сами си ги ремонтират. Разбира се, с документация и резервни части от руския завод-производител.

Руснаците като че ли не повярваха, че това е възможно. Словакия, като Полша също ремонтира своите мигове, но с руски лиценз и руски резервни части. А тук някой иска да ги измести от пазара. Да свърши работата без дори да им иска разрешение.

Полската версия в общи линии гласеше: Както сме ремонтирали 20 г. нашите собствени мигове, така ще ремонтираме и вашите. Имаме документацията, разполагаме и с резервни части, като част от тях вече произвеждаме сами по технологии, дори по-добри от руските. Цената ни е малко по-ниска, а в допълнение веднага ще предоставим на българските ВВС 2 наши ремонтирани двигателя за МиГ-29.

Руската реакция не закъсня: Прекратяваме напълно поддръжката на български изтребители МиГ-29. Ще си търсим правата в съда.

Шумотевицата около договора за ремонта на двигателите в Полша стигна и до прокуратурата. По сигнал на някой си Р.З. тя стартира проверка на обстоятелствата около решението да предпочетем Варшава пред Москва.

Но нека не гадаем как ще свърши проверката. В най-добрия случай българските ВВС ще получат 6 ремонтирани двигателя, което означава година-две живот за 3 МиГ-29. А после? Истинското решение на проблема със защитата на въздушните ни граници отвово се отлага.

Първо, защото въпреки десетките клетви на министъра на отбраната Николай Ненчев, че всичко е наред, нищо не е наред. Та той дори няма мандат да води прего вори за покупка на нов многоцелеви изтребител, а само поръчение да прави консултации, които нямат никаква правна стойност. Второ, въпреки, че проектът за придобиване на нов многоцелеви изтребител се преработва вече от поне 4 правителства, той никога не е внасян за обсъждане в МС, камо ли да е приеман. Все си състои в прашните бюра и толкова.

Да, ама премиерът Борисов лично декларира, че догодина дава по 80 млн.лв. за нови изтребители и за нови патрулни кораби!. Дори думите му прозвучаха като първа вноска, като капаро, което горе-долу се равнява на приблизителната стойност на един от планираните 8-10 бойни самолета от ново поколение.

Всъщност тези 80 млн. лв. така и ще си останат в централния бюджет. За посветените в занаята е пределно ясно, че процедурата по придобиване на нови изтребители е толкова сложна и тромава, че е абсолютно невъзможно до края на 2016 г. да направим първата вноска и да си платим първия самолет. Същото впрочем важи и за двата нови патрулни кораба, заложени в плановете на ВМС. Ако за изтребителите има все пак някакъв проект, то за корабите е налице единствено заявка от страна на щаба на флота. И толкова.

Скандалът с ремонта на миговете може да бъде изчистен единствено с рязко ускоряване на процедурата по купуване на нови самолети. Още в първите дни на новата година проектът на ВВС да влезе в МС, а екип от авиатори и представители на политическото ръководство на МО да започне преговори с потенциалните изпълнители. Конкурсът е задължителен! Опитът на ексвоенния министър Аню Ангелов да заобиколи търга с аргумента, че в случая купувач е правителството може само да породи нови съмнения за нечиста сделка. Става дума за близо 1 млрд. лв. народни пари!

Същото важи и за корабите. Войната, която сега се води между адмиралите дали да кърпим старите белгийски фрегати или да купим поне 2 многофункционални патрулни кораба клас корвет, е същата, както и във ВВС. И решението е същото: спешно да започне процедура за придобиване на 2 нови съда, като успоредно с това не се спира поддръжката на фрегатите. Те са необходими, защото кой ще пази морските ни граници, докато бъдат построени новите кораби, а после докато бъдат усвоени от екипажите, а след това – докато ги обзаведем с модерно въоръжение и купим съответните муниции за него. За флота търгът също е задължителен с едно условие: корпусите на новите кораби да бъдат построени в България. Пределно ясно е, че двигателите, електрониката и въоръжението не са ни по силите. Но индустрията ни вече доказа, че може да гради корпуси от такъв клас. Не е ли справедливо поне 30% от онези 600 млн. лв, колкото в крайна сметка ще струват двата съвременни патрулни кораба, да останат в България?!

Това са стотици работни места в продължение на 2-3 години! И второ условие – западната компания, която ще е основен изпълнител на поръчката, да гарантира, че ще осигури на българските си партньори поръчка за поне още 2 корпуса.

Докато не пламна войната в Сирия и Европа не загря от огъня на тероризма, премиерът Борисов не даваше и дума да става за нова бойна техника. Първо пенсии и след това изтребители! На заседанието на КСНС тази пролет той едва се съгласи от догодина да започне плавно увеличение на средствата за отбрана, както бе президентът Плевнелиев бе обещал на срещата на върха на НАТО в Уелс миналия септември. По 80 млн. за ВВС и за ВМС той обеща с половин уста, някак между другото. Голямата истина обаче е, че ги обяви, защото прекрасно знаеше, че през 2016 г. тези пари няма как да бъдат похарчени. Защото по принцип средства от централния бюджет се дават срещу фактура за свършена работа. А какво конкретно ще бъде постигнато по двата проекта за 1 година – ще купим само 1 изтребител или четвърт кораб?!

По същата логика Борисов прати вицепремиера Томислав Дончев лично да провери дали пък не можем сами да си ремонтираме миговете в пловдивския завод „Авионамс“, бивш „Георги Бенковски“. Прати го, въпреки че прекрасно знаеше, че това са приказки на ветерани от някогашния Военно-промишлен комплекс, които още сънуват милиардните постъпления в най- добрите години за ресора. Можело е сами да си поддържаме миговете, но вече не може. За разлика от поляците, които са не по-малко натовци от нас, и които въпреки че купиха новички американски Ф-16, вече 20 г. не само закриват, но и модернизират заводите си за ремонт на машини от типа МиГ.

Нищо чудно, че командирът на ВВС ген. Румен Радев се чувства излъган. В края на лятото той си подаде оставката в знак на протест срещу бездействието на властта , но я изтегли, след като повярва на обещанията на премиера. Всъщност 80-те млн. лв. се появиха в публичното пространство именно тогава. После дойдоха местните избори, задоволството от живковските резултати, уйдурмата с промените в конституцията и тишина. Де факто във ВВС не се промени нищо. Като няма читави двигатели, поне повече керосин да бяха отпуснали пилотите да не забравят как се лети.