Майка търси справедливост след условна присъда за убийците на сина си

Нямаше никакъв шанс за оцеляване. Операцията, която му направиха, казаха един процент, молете се, но и да се молим и Господ не помага, спомня си Мария Александрова, майка на убития през 2011 г. Цветомир Христов.

Пребит до смърт с ритници. С нарочни силни удари в слепоочието и тила. Без шанс да оцелее. Цветомир, художникът, завинаги остава на 31. Мария, майката на Цветомир, днес моли за правосъдие, разказва БНТ.

"В България стават много убийства, които остават безнаказани. Ако е до условни присъди, какво излиза, защо има въобще съд? Защо има съд? Няма смисъл да има съд", пита Мария.

Двама са обвинени за смъртта на Цветомир преди 4 години.

Той е на палатка на Камен бряг по време на технофестивал. Двете момичета с него си тръгват и той остава сам. Всичко, което се случва след това, е по свидетелските показания на момчетата, обвинени в убийството му и тяхната компания.

Според тях, Цветомир бил видимо пиян, в неадекватно състояние. Говорел си сам. Метнал празна пластмасова бутилка към тяхната палатка. Тръгвал, клатушкайки се, към компанията от 10 човека. Дразнел ги.

Според заключението на съда в нито един момент 50-килограмовото момче не е представлявало реална опасност за групата. Нещо повече - алкохолната му проба била 0.28, изпил е не повече от 100 милилитра твърд алкохол. В кръвта му са открити пренебрежимо ниски следи от марихуана. По-късно ще се окаже, че разследващите са пропуснали да вземат алкохолни проби от заподозрените, проби от обувките им, от дрехите им, от ръцете им.

Раздразнените младежи "понатупали" неадекватния Цветомир, за да го вкарат в палатката, разказва един от свидетелите. Две момичета отишли да доведат полиция. Докато чакат полицаите, Цветомир излязъл от палатката и хвърлил във въздуха парчета хляб.

Тогава подсъдимият Ивайло се втурва към него, хваща го през кръстта и силно го блъска в земята. Нанася удари с ръце в главата и тялото на Цветомир. Другият подсъдим Васил, обут с гуменки, започнал да го рита в корема. И двамата, пише в решението на съда, продължават с ритници в главата и тялото - като си сменяли местата, за да им е по-удобно. Цветомир се извивал под ударите, но после притихнал. „Поступали го, понаритали го, но с жал, защото били повече".

Винаги си мисля как ли е казвал "Мамо, мамо", когато го е боляло. Какво е станало? Нямало е кой да му помогне, казва Мария.

След побоя, компанията бързо забравя за Цветомир. На метри от пребитото момче, биячите му вече танцуват. Така ги намира полицията - танцуващи под тентата. Един от полицаите опитва да събуди Цветомир, той говори несвързано и сочи момчетата. Те обясняват, че са се справили с проблема. Пред съда от компанията казали, че полицаите си тръгнали с думите - "Връзвайте го, бийте го, само не го хвърляйте от скалите". Минути след това Цветомир става и тръгва към скалите. Там изпада в кома. Умира дни по-късно без да излезе от нея.

Медицинските експертизи са категорични - пряка причина за смъртта е нанесеният с ритници побой. Ударите в жизненоважни зони са умишлени и нанесени със значителна сила. Осем са уврежданията в областта на главата, четири на гръдния кош, 10 по крайниците.

Цветомир получава контузия на мозъка и мозъчния ствол, кръвоизлив под твърдата и под меката мозъчни обвивки, отток на мозъка, контузия и отток на белите дробове, счупвания на 3 ребра, ожулвания по тялото и крайниците.

"Вечерта тези момчета не са били задържани. Кой стои зад тях? Кой стои зад тези момчета? От самото начало е корумпирано всичко. Извиняваме се много, но в тази държава, докато я има тази корупция, тя е като екзема. Навсякъде е", казва почернената майка.

10 месеца са нужни на Добричката прокуратура, за да повдигне обвинения за смъртта на Цветомир - и го прави по член 124 - причиняване на смърт по непредпазливост. Едва тогава на извършителите е издадена забрана да напускат страната. Единият вече е прекарал последните 6 месеца в Дания. На делото в Добричкия съд прокурорът иска малко над минималното наказание - не повече от 4 години ефективно. Съдът им дава три, но условно. Заради чистото съдебно минало. Следващата инстанция потвърждава искането на прокуратурата - убийците на Цветомир няма да лежат в затвора.

Присъдата зависи от повдигнатото обвинение. Наказателният кодекс прави ясно разграничение между причиняване на смърт по непредпазливост и убийство с евентуален умисъл. Непредпазливост е когато не допускаш, че след като удариш някой, той може да умре - например,ако падне след това и си удари главата в камък или има скрито заболяване. Възможно ли е да риташ някого силно и многократно в слепоочието и тила и да не допускаш вероятността той да умре, когато дори един удар на такова място може да го убие?

Огнян Велев, доктор по право, експерт по наказателно право в Института за държавата и правото при БАН: Голям брой удари в областта на главата на жертвата и то с голяма сила, с голям интензитет, трудно ми е да си представя как съдът би приел хипотезата за престъпление по член 124.

- Тоест като риташ някого силно в главата всъщност имаш умисъл?

Огнян Велев: Значи ще бъде преценен броя на ударите, ще бъде преценен интензитета на ударите ще бъде преценена областта на тялото, в което са нанесени ударите, но трудно ми е да си представя как бихме могли да говорим за умишлено причинена телесна повреда, вследствие на която е настъпила смърт по непредпазливост при *много на брой удари с ръце и крака в областта на главата на пострадалия.
Защо въпреки категоричните данни от медицинските експертизи прокуратурата повдига обвинение по непредпазливост? Изпратихме запитване, но обяснение не получихме. Попитахме и Върховната прокуратура има ли тенденция да се увеличава броя на издадените условни присъди по този член. Отговор нямаше. Публична тайна е, че затворите са препълнени и издръжката на затворниците струва твърде скъпо на държавата. И когато съдът има основание, прибягва до условното осъждане.

Огнян Велев: Неговата е цел е да бъдат избегнати така наречени перверзни ефекти. Може би звучи цинично по някакъв начин, но не е точно така - избираме между по-малко лошото, не избираме между добро и лошо.

"За да ги има тези условни присъди, значи корупцията. Навсякъде се говори за тази корупция. Навсякъде. Тя е плъпнала така. Не бих ги дала парите никога. Казвам го съвсем сериозно. Не бих ги дала никога. Искам правдата да тържествува. Искам убийците на нашите деца да бъдат в затворите, а не навън на свобода", смята Мария.