Дворецът на Константин Велики е под "Св. Неделя"

Иво АНГЕЛОВ

"Сердика е моят Рим."

Тази крилата фраза принадлежи на първия християнски римски император - Константин Велики.

Флавий Валерий Аврелий Константин, както е истинското му име, не харесва Рим за център на света. Той е роден край днешния сръбски град Ниш, но на сърце му е сегашна София с лечебните си минерални извори. Той мести цялата си свита и управлява месеци наред обширната Римска империя от двореца в любимата си Сердика.

Именно на това място днес предстои да бъде открит комплексът "Антична Сердика". Уникалният открит музей на площ от 8000 кв. м се намира в пространството между ЦУМ, Министерския съвет и президентството. Възстановени са двете главни улици на древна Сердика - Декуманус Максимус и Кардо Максимус. Сред руините на 7 древни сгради, принадлежали на богати граждани, има обособени пешеходни пътеки и по-голямата част от комплекса ще бъде свободна за посещения. Разкритите древни експонати пък ще бъдат приютени в музея на закрито, който се намира под бул. "Мария Луиза" в непосредствена близост до станцията на метрото "Сердика". Там ще бъдат изложени и реставрираните стенописни пана.

Но какво се случва няколко века назад в миналото... През IV век познатото като Ларгото място се наричало Константинов квартал. Следите от него могат да се открият между днешните улици "Калоян", "Позитано" и "Леге". В очертанията на Константиновия квартал и до днес се е съхранила ротондата "Св. Георги".

Все още обаче голямата археологическа цел е друга - дворецът на Константин Велики, за който се предполага, че се намира под площад "Света Неделя". В момента на мястото текат усилени разкопки, които с всеки сантиметър засилват предположенията, че палатът е точно там.

В региона има предположения и за още две важни сгради. "Според една от хипотезите те вероятно са били резиденциите на градските управители на Сердика, която от средата на III век е обявена за главен град на провинция Вътрешна Дакия. Възможно е една от тях да е била резиденцията на император Константин Велики, която е ползвал, докато е бил в града. Друго предположение е, че там е преториумът - седалището на военния управител (стратег) на града", обясни зам.-кметът по образование и култура на София д-р Тодор Чобанов.

Съществува и хипотеза, че под площада се е намирала и монетарницата на Сердика. Всички тези антични сгради са оформяли древния форум, който е бил очертан с колонада от статуи.

През 324 г. изненадващо Константин пренебрегва Сердика и обявява решението си да превърне Византион (дн. Истанбул) в нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (Градът на Константин) след смъртта на императора през 337 г. и остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години.

Константин е може би най-известен с това, че е първият християнски римски император. Неговото управление е повратна точка за християнската църква. През 313 г. Константин обявява толерантност към християнството чрез Медиоланския едикт, който премахва наказанията за изповядване на християнството (вследствие на които мнозина стават мъченици в предходните гонения на християни) и възвръща конфискуваната църковна собственост.

Учените спорят относно това дали Константин е приел християнството от своята майка Елена на младини, или го е приемал постепенно в течение на живота си. Императорът е на над 40-годишна възраст, когато най-накрая се обявява за християнин. Пишейки до вярващи, Константин дава да се разбере, че той дължи успехите си единствено на закрилата на Всевишния християнски Бог. По време на своето управление лидерът подкрепя финансово църквата, строи разнообразни базилики, дава привилегии (например освобождаване от определени данъци) на духовенството, назначава християни на високи постове и възвръща собственост, конфискувана по време на Голямото гонение при Диоклециан. Най-известните му строителни проекти включват църквата на Божи гроб и старата базилика "Свети Петър".

От днес жителите и гостите на София ще могат да видят на живо разцвета на строителството по време на 57-ия римски император чрез реставрацията на уникалния комплекс "Антична Сердика".

Версия: Палатът е в Костинброд

Дворецът на Константин Велики се намира в... Костинброд. Тази версия разви бившият кмет на града Милен Димитров.

"В Сердика е била администрацията му, а в Костинброд е бил неговият дворец. Тук са най-големите постройки на императора. Археологическата находка е уникална, защото дворецът е най-голямата перистилна сграда - четириъгълна, от която се влиза в подредени по права линия помещения", коментира ексградоначалникът.