Кръговата икономика използва ресурсите многократно

До 2030 г. боклуците на депо трябва да са под 10%

Кръговата икономика ще смени сегашната линейна икономика. Това е амбицията на Европейската комисия и мнението на експертите. Какво обаче означава кръгова икономика, е непонятно за повечето хора.

Може би най-простото обяснение е да се направи разликата с досегашния модел на икономиката. В момента се произвеждат продукти с помощта на различни ресурси, те се използват и след това се изхвърлят.

Това се има предвид под линейна икономика. При кръговата след края на експлоатационния срок на един продукт той отново се превръща в ресурс за повторно използване. Това става с поправянето му, рециклирането, оползотворяването и т.н.

“Трябва

да осъзнаем, че

ресурсите ни са

ограничени

и в даден момент те просто няма да са налични. Имаме нужда от рязка промяна към принципа на кръговата икономика и да започнем да изграждаме интелигентни производства, които ефективно да използват ресурсите”, обясни наскоро министърът на икономиката Божидар Лукарски. Сегашният принцип - “произведи, използвай, изхвърли”, ще е напълно неприложим в близко бъдеще.

Кръговата икономика трябва да предложи устойчиви икономически модели, базирани на иновации и технологии, които да позволят многократното използване на един и същи ресурс.

“Преминаването към модела на кръгова икономика ще ограничи зависимостта ни от ресурсите и

ще намали

производствените

цени

в дългосрочен план. Няма бизнес, който да не планира развитието, затова възприемането на модела е въпрос единствено на време”, твърдят експертите.

Въвеждането на кръговата икономика става с пакет законодателни промени, които предлага Европейската комисия.

Целта на ЕС е до 2030 г. да намали под 10% депонирането, а отпадъците да се превърнат в ресурс чрез висококачествено рециклиране. Целите са това да става с 65% от битовите отпадъци и 75% от тези от опаковки.

Мерките за кръговата икономика се подкрепят от екоминистерството и браншовите организации. За въвеждането им обаче се предлага и

за България да

има 5-годишен

гратисен период,

какъвто е предвиден за някои страни от ЕС, защото те ще изискват сериозни инвестиции. Заедно с това бе изразена позиция, че поставените цели за България са твърде амбициозни.

Към 2030 г. това означава 65% рециклиране, 25% оползотворяване и 10% депониране. България трябва да направи сериозни промени и депонирането да се намали с 59% от сегашните нива, рециклирането да се увеличи с 36%, а оползотворяването - с 23 на сто. Това ще постави редица предизвикателства както пред индустрията, така и пред държавата и обществото.

От най-голямата браншова организация - Българската асоциация по рециклиране, се ангажираха

да популяризират

добрите примери

на т.нар. движение за нулеви отпадъци.

Такъв пример е мрежата за повторна употреба на мебели във Великобритания, създадена през 80-те години. Нейната крайна цел е да намали отпадъците, а домакинствата с ниски доходи да получават дарения под формата на мебели и електроуреди.

В момента с работата на мрежата се спестяват отделянето на над 380 хиляди тона въглероден диоксид, отклоняват се от депата 110 хил. тона отпадъци и се подпомага повторната употреба на 2,7 милиона мебели и електроуреди. Това

спестява на

домакинствата

с ниски доходи

около 340 млн. британски лири годишно. В момента по този начин се оползотворяват 17% от всички мебели в страната, но ако това се случва 100%, биха се спестили 130 000 тона въглероден диоксид годишно, което е равносилно на спирането от движение на 40 000 коли.

Лондонската мрежа за повторна употреба е финансирана с 8 млн. лири от Лондонското бюро за отпадъци и рециклиране. Тя създава интегрирана мрежа от центрове за повторна употреба и ремонт, гореща телефонна линия и уеб портал.

В обектите на мрежата се събират стари мебели, електроуреди и стоки за бита, проверяват се качеството и безопасността им, ремонтират се и след това се пренасочват към новите им домове.

Само през първите две години от съществуването си мрежата е

събрала 8148 тона

нежелани предмети

и е спомогнала за повторната употреба или рециклирането на 6706 тона стари мебели и електроуреди.

Мрежата е създала 60 работни места, а над 450 души участват в нея под формата на стаж. Подобни добри примери има и на веригата за дрехи H&M, концесионера на “Софийска вода” - “Веолия”, “Вебер” и др.