Музикалната легенда Панайот Панайотов: Правих се на Том Джоунс, без да съм го виждал

- Господин Панайотов, вече 40 години сте на сцената. Помните ли първата си сценична изява?
- Това няма да е трудно, защото човек винаги помни първия път. За мен това бе в края на 60-те години на читалищната сцена в родния ми град Айтос. Тогава имахме ученическа група, наречена "Клаксоните". Репертоарът ни се състоеше от кавъри на популярните по това време песни на "Ролинг Стоунс", Том Джоунс, "Сребърни ята" и др. Първата песен, която изпях, беше страхотният хит на Том Джоунс "Дилайла". Тогава тя и песента на "Бийтълс" "Лейди Мадона" бяха окупирали всички класации и се бореха коя да е номер 1.

- Имитирахте ли сценичното поведение на Том Джоунс?
- Не, защото по това време не знаех какво е. Говорим за 60-те години, тогава по телевизията не излъчваха такива изпълнители и можехме само да гадаем как се държат на сцената. Песните ги слушахме по Радио Истанбул, което се хващаше в Айтос. Много по-късно видях Том Джоунс и си дадох сметка, че е абсолютно неподражаем и като глас, и като поведение. За мен той и Тина Търнър са най-големите изпълнители. Повечето ми колеги хвалят само себе си, което не е правилно.

- Датата 06. 06. 2016 г. за концерта ви случайно ли е избрана, или крие някакво символно значение?
- Абсолютно произволно се падна, пък и какво по-символично от 40 години на сцената. Просто тогава залата беше свободна. В интерес на истината организацията стана много набързо. Денят е понеделник, което на мен лично ми допада, надявам се да е удобно и за публиката ми. На сцената с мен ще се качат музикантите от група "Стакато", Петя Буюклиева, Васко Петров, една млада певица - Нора Караиванова, водещ ще е Богдан Томов. Искам да благодаря на Веселин Маринов, който ми предостави абсолютно безвъзмездно цялата си озвучителна апаратура и видеостена. Това е страхотен жест, който той е правил и за други свои приятели. Качественият звук е много важен за всеки изпълнител. Неслучайно гостуващите звезди идват у нас с по четири тира оборудване, а не разчитат на каквото им осигурят организаторите. Но един изпълнител трябва да разполага с огромни възможности, за да има всичко това, а у нас не е възможно.

- Защо точно "Стакато" и какво да очакват почитателите ви като репертоар?
- Защото навремето заедно със "Стакато" сме обикаляли по десетки турнета страната и мисля, че е най-удачно за бенефисен концерт да поканя точно същите музиканти. Ще изпълня няколко класически евъргрийна, сред които ще бъде, разбира се, и "Дилайла", както и някои от най-известните си песни, сред които "Момчето, което говори с морето" и "Искам обич да ти дам". Ще има и нови песни, защото не съм спирал да работя, колкото и да не личи, защото радиата не искат да ме излъчват.

- Защо не направите старите си песни в нов аранжимент, както прави Лили Иванова?
- Защото е безсмислено. Вече направих кавър версии на "Шопкиня", "Момчето, което говори с морето", но не се харесват. Дори ми се случи да ми дадат 100 лева с думите: "Панчо, изпей стария вариант на песента, не искам така да го слушам."

- Проблемът с излъчването на песните сякаш е всеобщ. Чувал съм и от други изпълнители, че влагат петцифрени суми в нови проекти, а получават смехотворни суми като отчисления от авторски права...
- Да не изпадаме в такива битови подробности, но проблем има, и то не от вчера. Неслучайно колегите се оплакват. В крайна сметка всеки влиза в студиото и записва песен с идеята, че тя ще звучи. В радиата цари една колективна безотговорност. Говорил съм с тях, но вдигат рамене или ме препращат при другия. Явно искат да ни научат да слушаме само американска музика, а да забравим родната. Направил съм доста хитове, много от тях ще ме надживеят. Често са ми казвали - "Панчо, защо просто не се откажеш?". Не става така. Ще се откажа, когато Господ реши да се откажа, а не когато другите ми казват. Става ми мъчно, като гледам например какво правят в съседните балкански страни и Русия. Навремето руснаците взимаха плейбеци от нас, за да си правят техните халтури върху тях, а сега са на светлинни години напред. Но всичко е въпрос на целенасочена политика.

- Звучи тъжно, но явно наистина България изостава вече в много отношения?
- Така е, България е болна и трябва да се излекува. На тази наша територия всичко върви надолу, всеки гледа просто да оцелее, цари някакво чувство на отчаяние, което не може да не се отрази и на музиката, която се прави, защото тя е като резонанс. Ако се съживи икономиката, демографията и се подобри цялостната атмосфера, то и музиката ще стане по-добра. Е, не искам да изглежда сякаш седя и си скубя косите, но така ги виждам нещата. Упреквали са ме, че съм прекалено директен, но просто съм реален.

- 40 години сте на сцената, а вече 32 години живеете с жена си Емилия, на която посвещавате песни като "Ема", "Шопкиня" и "Емилия"...
- Да, как ме търпи - и аз не знам. Жена ми е моята спирачка за всичко. Като една шопкиня е духовно чист човек. Заслужава медал, че е още с мен. Един брак не може да оцелее толкова дълго, без да си отстъпчив, понякога смирен или с други думи казано - с компромиси.

Кой е той

Легендарният изпълнител Панайот Панайотов е роден в град Айтос на 28 март 1951 г. През 1976 г. завършва Естрадния отдел на музикалната академия при Стефан Атанасов. Започва да пее на различни конкурси, докато се стига до кулминацията през 1979 г., когато печели голямата награда на "Златният Орфей". На следващата година отново печели "Златният Орфей" с песента "Бащината къща" и така влиза в историята като единствения двукратен победител в конкурса. На 6 юни в зала 1 на НДК Панайот Панайотов ще отбележи 40 години на сцената. Макар концертът да е наречен бенефисен, Панайотов не смята с него да сложи точка на кариерата си.