"168 часа": Как милицията се бореше с хулиганите

Тоталитарната власт на БКП разделя провинилите се на свои и чужди

По тоталитарно време една от основните задачи на репресивния апарат е така наречената борба с хулиганството и мързела. Това разкриват документи от Комисията по досиетата на бившата държавна сигурност.

А в страна, в която почти всичко е забранено, могат да те изкарат хулиган даже само заради прическата или за дрехите, с които си облечен.

Всъщност в тази необявена война на собствения народ се забелязват няколко етапа. Бруталните репресии, които започват непосредствено след 9 септември, впоследствие до голяма степен се заменят от по-рафинирани, но също

пагубни за хиляди

човешки съдби методи

За тази последователност има различни причини. Например смъртта на Сталин, идването на Тодор Живков на власт или смяната на генералните секретари на КПСС, както и Унгарското въстание, Пражката пролет и бунтовете и стачките на "Солидарност" в Полша неминуемо оказват влияние.

У нас, за разлика от другите соцстрани, където след смъртта на Сталин лагерите са закрити,

те работят почти

през цялото време

Има и паузи в репресиите, но те са кратки. Така например закритият за малко концлагер в Белене отваря отново врати на 19 януари 1964 г., този път като наказателно общежитие за изселени. Друг е въпросът, че властта нарича концлагерите с други имена. Министърът на вътрешните работи Дико Диков твърди:

"Ние се спряхме на с. Белене, но това не е лагер, тъй като последният предвижда охрана, храна, легла и т.н. Но в новия указ и този въпрос за лагерите трябва да се реши, за да имаме ние в ръцете си законна форма и в случай на усложнена обстановка да действуваме."

Но общежитието напълно отговаря на определението за концлагер: място за лишаване от свобода без присъда, по административен ред от органите на МВР като репресия и наказание за политическо инакомислие и действия или като превантивно изолиране на членове на политически, етнически, социални, религиозни и други групи и на лица с криминални и противообществени прояви.

А в началото на декември 1963 г. изселването, което също е преустановено през април 1962 г., е възобновено. На 17 декември 1963 г. министърът на вътрешните работи Дико Диков констатира пред ръководството на МВР:

"Вражеските елементи са раздвижени, активни и нагли в свойте действия срещу властта и нейните мероприятия. С вицове те опорочават нашите успехи и постижения в строителството на социализма, говорят против Правителството и ЦК на БКП, особено против първия секретар др. Живков. Тук има пръст врагът, има пръст чуждестранната разведка. Целта е

да се създаде неверие

в нашата власт, в

дружбата ни със СССР,

да се компроментира правителството и ЦК на БКП, нашия Първи секретар - др. Тодор Живков."

Най-голямо раздразнение у милиционерите предизвикват младежите, които повлияни от рока и хипи-културата се носят по западен образец и слушат "забранена" музика. Техни "развъдници" се явяват централните части на големите градове - София, Пловдив, Варна, а през лятото значителни групи от тях гастролират и по морските ни курорти.

Най-тежко според режима е положението в столицата. В центъра, в Градската, Банската и Царската градинка, както и в Парка на свободата вечерно време се събират тълпи от "разхайтени" младежи, които свирят на китари и пият по пейките.

Периодично специално за тях се организират кампании и арести, които най-често за потърпевшите завършват с бой в мазетата на районните управления на милицията или в прословутата сграда на ул. "Московска" 5. За зловещата сграда в центъра на София в свое интервю за "168 часа" разказа репресираният Божидар Витанов:

"В периода 1959-1960 г. имах нещастието да бъда каран седем пъти в Столичното управление на МВР на ул. "Московска" 5 Причините бяха,

че съм носел тесни панталони, слушал

съм западна музика,

танцували сме американски танци и т. н. За първи път ме арестуваха една съботна вечер около 20,00 ч. в клуба на ул. "Гочо Гопин". Нахлуха много цивилни и униформени и ни накараха да си свалим панталоните, без да си сваляме обувките. Аз и неколцина младежи не се подчинихме. Тогава ни натовариха на една закрита кола и ни закараха на "Московска" 5.

Влязохме в чакалнята и започнаха да ни викат един по един. Когато дойде моят ред, влезнах в стаята. Там имаше двама униформени висши офицери от МВР. "Сваляй бързо панталоните бе, копеле!" извика единият, дойде до мене и ме удари по лицето. Казвам: "Чакайте, не ме бийте, нищо не съм направил, панталоните са си мои." "Я го карай долу тоя!", каза другият офицер. Извикаха един старшина и той ме поведе по стълбите, които водеха към бул. "Дондуков". Отляво имаше нощен бар, а срещу него една врата, в която влязохме.

По много стълби надолу стигнахме до друга врата, а след нея до едно голямо помещение с дървен под и десетина килии около него. Отвориха една и ме блъснаха в нея. Мина доста време, сигурно беше след полунощ, когато се чу някакъв глас: "Всички да си свалят горните дрехи, да си свалят обувките и чорапите и да си навият ръкавите и панталоните до коленете."

После изщрака ключ: "Излизай!", извика някой. Изкараха и други "Лягай! Вдигай краката!"

Страшни писъци

огласиха тъмницата

"Не викай, твойта мама, брой до 50!" Нещо плющеше. Викове и ругатни. Това продължи повече от час, докато дойде и моят ред.

Какво се случи после, четете ТУК- в онлайн изданието на "в.168 часа".