Духът на Възраждането живее в дома на дядо Бойо (СНИМКИ)

• Предците ни превръщат Родината в модерна държава
• В къща музей "Сливенски бит XIX-XX век" се усещат и промените в живота на българите, които идват с Освобождението

Кристиан Иванов и Добромир Добрев, наши пратеници в Сливен

В дома на заможния сливенски търговец дядо Бойо и до днес живеят в хармония духът на българското Възраждане и едно богато етнографско наследство, разказващо за опияняващия възторг от Освобождението и прогреса от началото на XX век. 

Къщата е построена от неизвестни тревненски майстори около 1813 г.

Днес там се помещава музей "Сливенски бит XIX-XX век". Семейството на дядо Бойо е образовано и уважавано. Внукът на дядо Бойо - Димитър Боев, е първият кмет на Сливен след Овобождението. 

Къщата е проектирана за многобройно семейство. Няколко поколения живеят на едно място, но за порасналите синове и дъщери е предвидена отделна част от дома. 

"Още преди Освобождението Сливен е известен като люлка на текстилната промишленост. Във всеки християнски дом ежедневно и с упорита настойчивост се чуват ударите на стана", разказва екскурзоводът Златина Динкова.

Тази среда е благоприятна за предприемчивия Добри Желязков, известен още като Фабрикаджията. Именно той създава първата текстилна фабрика на Балканския полуостров. Сливен се превръща в огромна работилница, чиято продукция се разпространява из цялата Османска империя. 

Любопитен щрих от семейната история на Добри Желязков е, че видният български поет и просветител Добри Чинтулов се жени за неговата дъщеря. Сливен изживява икономически подем, който се отразява в бита на заможните търговски семейства от този период. 

Стаите в дома на дядо Бойо са свързани с малки вътрешни вратички, за да се запазва топлината през лютите зими.

През топлите месеци семейството използва отворени тераси и специална лятна кухня, за да не се нагрява основната къща. Домът разполага с рядка за времето си вътрешна баня с отопление от вкопано огнище. По този начин се осигурява топла вода за домакинските нужди чрез система, наречена "водник". 

В кухнята храната се приготвя на огнище, а семейството се храни около ниска трапеза. Възрастните сядат на столчета в знак на почит, а децата - на възглавници на земята. За съхраняване на продуктите се използват дълбоко вкопани избени помещения за зимнина и винарна.

Във времената на Възраждането животът е строго организиран около "обреден календар". Основан е на годишните сезони и земеделието. Семейството на дядо Бойо, както и на всички останали българи, е силно вярващо. Във всяка къща има домашен олтар с икони, спазват се стриктно християнските празници и ритуали. 

С мечтаното Освобождение започва и преходът към модерни времена. Еропейското влияние си пробива път в живота на българите, битът също се променя. 

В домовоте на по-заможните хора се появяват мека мебел, порцеланови съдове, красиви вилици и лъжици. Облеклото започва да следва европейските модни тенденции.

В къщата на дядо Бойо са запазени шевна машина, грамофон, телефон, самовар... 

Днес къща музей "Сливенски бит XIX-XX век" е място, където си дават среща традициите от романтичните времена на Възраждането и годините след Освобождението. А в красивата къща на дядо Бойо могат да се намерят отговори на въпроса който и сега си задаваме: Как да превърнем нашата страна в уважавана европейска държава?