Цезарина Илиева, началник на отдел "Паразитология" в Столичната здравна инспекция: Ядат ни зли мухи

Цезарина Илиева е родена на 11 април 1960 г. в Червен бряг. Завършва висше образование в Софийския университет "Св. Климент Охридски", специалност "Обща биология", квалификация преподавател по биология и химия.
Има признати специалности "Медицинска зоология" и "Индустриални отношения в здравеопазването".

От 1981 г. работи в Столичната регионална здравна инспекция, а в момента е началник на отдел "Паразитология".

Иво АНГЕЛОВ

- Г-жо Илиева, през последните дни сме засипани с информации за бум на кърлежи в страната. Каква реално е ситуацията?

- В нашата институция нямаме никакво завишаване на сигналите от граждани. Съвсем нормално имаме случаи на хора, които са ухапани от кърлежи. Обаче не разполагаме с регистър и статистика на всички ухапани лица. Това е поради факта, че ухапването невинаги води до заболяване и нямаме задължителен характер за регистрация на ухапаните. По тази причина не можем да даваме категорични заключения, че имаме бум на кърлежи. Да, влагата е подходящо условие за развитието на кърлежи, но в същото време много обилните валежи не са толкова благоприятни за тях.

- Сега ли е пикът в разпространението на кърлежите?

- Сезонът е активен, но трябва да посочим, че тази година започна много рано - през февруари, когато температурите бяха доста високи за сезона. И още тогава кърлежите се активизираха. Друг проблем е, че този сезон имаме активен треворастеж, или казано по друг начин, тревата расте много бързо. Седмица или 10 дни след окосяване отново имаме излизане на кърлежи и по-често атакуват хора. Месеците май и юни са традиционно активните.

Цялостната обработка на тревните площи, която е заложена от Столичната община, е приключила още през април. Последните 15-ина дни е почти невъзможно да се извършват обработки. Частично на някои места се правят обработки за кърлежи и за комари. След сряда метеоролозите прогнозират, че ще има затопляне, и се планират такива частични обработки на междублокови пространства и паркове, където има сигнали за кърлежи. Ще продължат и плануваните обработки за комарите. Мога да кажа, че към момента всички паркове и градини в София са обстойно обработени срещу възрастни комари. Междублокови пространства и квартални градинки не са обработвани заради лошите метеорологични условия.

- Какво ще посъветвате хората за битката им с насекомите?

- Бих препоръчала на гражданите да знаят, че във всеки един район може да бъдат облазени от кърлеж или ухапани от комар. Да взимат репеленти и да ги полагат върху откритите части на тялото. Или пък да се обличат подходящо. Има и други видове летящи насекоми, които са жилещи и кръвосмучещи. Понякога се получават по-остри локални реакции на кожата, които зависят индивидуално от всеки организъм. Хората трябва да се адаптираме към капризите на времето, за да се разбираме и с насекомите.

- Кои други жилещи и кръвосмучещи насекоми имате предвид?

- Имам предвид т.нар. зли мухи, чиито ларви се развиват във водна и във влажна среда. В парковете, течащите води край София и местата, където се отглеждат животни, се развиват много такива. Злите мухи кръвосмучат и реакцията при тях е много по-силна, отколкото при ухапването от комар. Получават се по-дълготрайни зачервявания и по-дълго време са оплакванията. Това не са нови видове, но при тези условия по-често се срещат.

- Какво ще препоръчате на хората, които решат сами да си вадят кърлеж от тялото?

- Бих препоръчала ваденето на кърлеж от тялото хората да го правят само когато са далеч от населено място или няма наблизо медицинско лице. Т.е. са в планината или спешно трябва да го извадят. Препоръките са да не се намазва с някаква мазнина или крем. Най-важното в този случай е да не се пипа с голи ръце, а винаги с ръкавици. Може дори ръката да е увита в найлон. Трябва с въртеливи движения да се издърпва нагоре, ако го виждат добре и са сигурни, че е кърлеж. Не трябва да се стиска, притиска, пука и гори отстраненият кърлеж, а да се постави в спирт или алкохол. Освен това не трябва да се връща в природата. Има хора, които с пета притискат кърлежа в пръстта, но не знаят, че хитиновата му обвивка е много здрава и той остава жив. Но ако има възможност, всеки задължително да отиде на лекар, за да бъде обработено добре мястото.

Друг важен момент за ухапаните е да запомнят датата, на която е свален кърлежът. И в рамките на 25-30 дни да си направят профилактично изследване за Лаймска болест. Това изследване се прави в Центъра по заразни и паразитни болести, може и в Столичната регионална здравна инспекция. Ако в рамките на 4-5 дни след изваждане на кърлежа се появи зачервяване, личният лекар веднага трябва да бъде уведомен.

- Проучване на шведските учени от Университета Умеа гласи, че в България има умерен риск за появата на вируса зика. Обяснете какво реално е положението.

- В момента опасността е сведена до минимум. Рискът е от емиграцията, честите пътувания и бързите преходи. В момента ние нямаме такава опасност, тъй като комарите, които са отговорни за разпространението, са в много малка численост. Хората трябва да са информирани за местата, където пътуват, за да знаят какво трябва да направят, но най-вече като се връщат. Към момента за столицата и страната нямаме завишаване нито на кърлежовите заболявания, нито на други заболявания, за които са отговорни комарите. Опасност в момента няма! Но комари ще има - просто такъв е сезонът.