Крадецът на банички гълта 3 запалки
Снимки: Антоанета Йотова
"Трудно се гълтат запалки. Трябва наистина да искаш да умреш, защото когато се запънат в гърлото, ти нямаш въздух повече от минута. Опитах три пъти, но все успяваха да преминат към стомаха ми и накрая всичките останаха в мен. А аз просто исках да си отида от този свят."
Така започва изповедта си 32-годишният бивш затворник Стоил Теменужков Петков. Той е прекарал 10 месеца в затвора за кражба на 2 хляба, една баничка и един салам. В Софийския затвор, където го карат след осъдителната присъда в Асеновград, той прави още няколко опита за самоубийство. Опитва се да реже вените на ръцете и краката си със стъкла от счупени прозорци и да се беси на колана си. Казва, че не иска да живее по две причини - защото няма родители и обич и заради тормоза в затвора.
"Всичко започна още от приемната на Софийския затвор. Първата вечер другите пандизчии започнаха да ми палят краката със запалки. Започнах да викам надзирателите, да блъскам по вратата и четирима ме спукаха от бой", разказва Стоил. Но това е нищо в сравнение с кошмара, който го чака следващия месец. Докато надзирателите затварят очите си за бедните пандизчии, Стоил попада в полезрението на бандата на Янко Ваташки-Лудия, който коли и беси зад решетките. "Заключиха ме в общата тоалетна и ме обградиха. Искаха орална любов. Аз полудях и започнах да буйствам. Да се блъскам в стената, започнах да се режа със стъкла и те се изплашиха. Отвориха вратата, но Янко ме заплаши, че ако го изпея, отвън има хора, които ще ме довършат".
Стоил няма какво да губи освен мъжката си чест, така че, без да му пука, изпортва Лудия. След като никой не взима мерки, посяга на живота си и гълта запалките. Едва тогава го преместват във втора група с по-кротките затворници. Там го заставят да пере непрекъснато мръсните им гащи. "Не ме пускаха да мърдам от мивката. Аз вече не се чувствах добре от запалките, все пак имах чуждо тяло в корема. Оперираха ме два пъти и извадиха две от тях, но третата е още в мен. Точно тогава ми изтече наказанието и ме пуснаха и сега нямам пари за операцията. И така търпя болките и повръщам кръв", завършва ужасяващата си история Стоил.
Освен нелепата ситуация, в която е в момента, той страда от епилепсия и е астматик. Има инхалатор само за още два дни, след което най-вероятно ще получи поредния пристъп. Гладува по цял ден, но не проси, защото го е срам. "Млад съм и искам нов живот и работа. Не искам да крада отново! Мога да го направя, но вече се покаях и няма да посегна", обяснява ми той.
Освен запалките той има още два опита за самоубийство. Нагълтал се с диазепам през 2008 година. "И двата пъти се събуждах след 4 дни кома, сякаш Господ не иска да умирам. А за какво да живея в самота, когато никой не ме иска".
Всъщност най-голямата му болка е това, че си няма майка и баща. Израснал е в поправителен дом и не знае дали е циганин, но предполага, че най-вероятно е. Завършва средно специално през 2007 година във Велико Търново в Техникум за селскостопански машини и животновъдство. "След като си получих дипломата, останах отново на улицата. Гладувах с дни, спях по улиците и накрая откраднах за първи път - два хляба", спомня си Стоил за първото си провинение.
Има общо 4 присъди зад гърба си - за кражба на хлябове, баници и мляко. Всъщност никога не е посягал да краде пари, пише в документите му. "Немотията и гладът ме караха да обирам павилионите. Промъквах се през малките прозорчета, защото коремът ми стържеше и знаех, че ако разбия витрината, ще съм сит. Единия път изядох баничките, пуснах си телевизия и печката, защото беше студено, и зачаках полицията. Когато влязоха и ме видяха, не можеха да повярват на очите си", разказва още той.
До момента са му помагали предимно свещеници. В затвора бил изненадан от човещината на един легендарен бандит Злати Златев-Златистия. Именно той му дал част от дрехите си, за да не ходи гол и бос, когато го пуснат. "Каза ми да влизам в пътя, но никой не протяга ръка. Дано успея", моли се Стоил и плаче.
Нов живот след операция
Стоил иска да започне нов живот, но миналото му е препъни камък. Има предложение за работа в Кранево, но не може да стигне до там, тъй като няма пари за билет. Има и жизненоважна нужда от операция на стойност 1350 лева с престоя и инхалатор за астмата. "Не всички сме бити карти в затвора, някои искаме нов шанс, но не ни се дава. Имам някакво възпитание и не обичам да съм мръсен. Налага ми се да се къпя на чешмите пред Централните хали, защото не обичам да съм мърляв", споделя още той.
Ако някой иска да помогне на Стоил да получи втори шанс в живота, може да се свърже с редакцията на "България Днес" на телефон 02/942 26 56.
