Невероятни открития до Горна Оряховица

ДИМА МАКСИМОВА

Древния пазар на средновековната крепост "Ряховец" откриха край Горна Оряховица археолози.
В тържището до средата на XIII в. се е извършвала оживена търговия, показват находките. С личната ангажираност на кмета на Горна Оряховица инж. Добромир Добрев проучванията бяха подновени през 2015 г. след близо 25-годишна пауза и резултатите не закъсняха.
Бяха намерени две от портите, част от крепостна стена, вероятно дело на тракийското племе кробизи, и жилище от ранната бронзова епоха, със запазен непокътнат инвентар. Те свидетелстват, че на хълма е кипял живот още преди 5000 г.
Мащабните средновековни крепостни съоръжения, стени, широки на места над 4 м, издигнати върху труднодостъпен терен, и избраното стратегическо разположение за защита на северния подстъп към Търновград доказват, че крепостта "Ряховец" е ключът към столицата на Втората българска държава, убедени са археолозите. Според хипотезите тук е била основната база на средновековната царска армия.
Тайните на крепостта и тази година разкрива екип с научен ръководител Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново, зам.-ръководител Мая Иванова от Историческия музей в Горна Оряховица и научен консултант проф. д-р Хитко Вачев.

За проучването са осигурени 25 000 лв. От тях 20 000 лв. са отпуснати от община Горна Оряховица, а за първа година Горнооряховският музей получи и средства от Министерството на културата в размер на 5000 лв. Субсидията от културното министерство идва, след като миналата година обектът получи статут на паметник от национално значение.
Това лято археологическият екип проучва Западната порта на крепостта, която е най-труднодостъпното място, и част от северната крепостна стена. Археолозите са разкрили настилка от главната улица, водеща от Западната порта към вътрешността на крепостта.
"Интересното е, че комуникациите са изградени чрез терасиране на стръмния терен. Улицата е с настилка от дребни необработени камъни, като между тях се попълвало с утъпкана пръст", казва ръководителят на екипа Илиян Петракиев.
Намерена е и част от вероятен площад, до който води главната улица.
"Там се оформя пространство от около 50 кв. м, което е нивелирано и застлано с дребни камъни и е без сгради. Изградено е на висока тераса над Западната порта", разказва Петракиев.
Именно тук е кипяла търговия, смятат учените. Доказателство за това са намерените голямо количество монети, части от везна за теглене на стоки и екзагии (тежести за везната). Монетите обхващат периода от началото до средата на XIII век.
"Това е времето, когато Византия спира да съществува, а средновековните български владетели още не сечали собствени пари. Липсата на парични знаци довежда до нарязване на съществуващите монети, което води до огромната им девалвация. В средата на XIII век монетите нямат номинална, а са по-скоро с тегловна стойност", обяснява археологът.
Екипът се натъкнал и на средновековно жилище, долепено до северната крепостна стена. Намерени са много монети, както и битова керамика, които говорят за ежедневието на жителите на крепостта в Средновековието.
Интересното тази година е появата на значителен културен пласт от ранната византийска епоха. Открити са няколко фибули (катарама за колан или закопчаване на дреха - б.а.), различни монети и части от въоръжение. Находките потвърждават хипотезата на проучвателите, че на хълма е имало живот и през ранновизантийската епоха.
Сред находките на тазгодишното археологическо лято, които са близо 300, са и голямо количество метални върхове на стрели. Има и много монети - около 150, които открояват два хронологични периода - IV-VI век и от началото до средата на XIII век.
"Една от работните хипотези е, че вероятно крепостта е пострадала сериозно от мощно земетресение в средата на XIII век, тъй като след това очевидно животът там замира", каза ръководителят на екипа.
И тази година продължава проучването на пластовете от тракийския период, на които археолозите попаднаха в предходния сезон, както и на жилище от ранната бронзова епоха, откъдето има цели керамични съдове, изложени в постоянната експозиция на Историческия музей в Горна Оряховица.
Разкопките на крепостта и направените открития ще помогнат на община Горна Оряховица да кандидатства по ОП "Региони в растеж" 2014-2020 - инвестиционен приоритет "Регионална туристическа инфраструктура", категоричен е кметът на общината инж. Добромир Добрев. Целта е развиването на крепостта като туристически атракцион, както и реставрация и консервация на старината.
"Идеята е да се разработи туристически продукт, който да привлича много посетители, и крепостта да стане достъпна за всички жители и гости на Горна Оряховица с изграждане на подходяща инфраструктура", каза инж. Добрев.

Ученици ще разкопават старините

През това лято заедно с археолозите в разкопките на крепостта се включиха и ученици от горнооряховските училища. Инициативата за първата в България лятна археологическа школа е на община Горна Оряховица, Историческия музей и екипа, извършващ проучването. Към този проект интерес е проявила и американската фондация "Стоун енд компас" със седалище в Бостън, която има база в севлиевското село Столът. "Желанието на колегите е да се реализира още по-мащабен международен проект за лятна археологическа школа на крепостта "Ряховец", като идеята срещна подкрепата и на кмета на общината инж. Добромир Добрев", уточнява шефът на експедицията Илиян Петракиев.