Йорданка Христова наричала Григор Стоичков “татко”

Бившият партиен функционер си отиде на 90 години. Поклонението е в понеделник
На 90-годишна възраст почина Григор Стоичков, съобщиха за БТА от семейството. Стоичков е починал тази сутрин след кратко боледуване.
“Един достоен човек си отиде достойно от този свят. Наричах го “татко”, каза за “24 часа” известната певица Йорданка Христова - снаха на дългогодишния партиен и стопански деец.
Той е роден на 2 февруари 1926 г. в с. Горна Малина, Софийско. От 1940 г. е член на РМС, а от 1945 и на БКП. Участва в съпротивителното движение през Втората световна война. На 18-годишна възраст влиза в затвора по ЗЗД за укриване на нелегалната печатница на вестник “Работническо дело”. Отделно е интерниран в лагера Кръстополе.
След 9 септември 1944 г. работи в държавния апарат. Между 1945 и 1947 г. е секретар на околийския комитет на РМС, а през 1948 г. - и на околийския комитет на ОФ в Елин Пелин. От 1947 до 1948 г. е кмет на родното си село. През 1952 г. става председател на ОК на ОФ в София, а през декември същата година става зам.-председател на Окръжния народен съвет в София. Завършва Висшата школа на КПСС (1957). Избиран е за народен представител в периода 15 март 1962 - до 3 април 1990 г. През 1958 г. става секретар на ОК на БКП в София, а от май 1961 до октомври 1969 г. е първи секретар на същия комитет. Членува в ЦК на БКП от 1962 до 1990 г.
“Аз бях един от
хората, за които
другите считат че
съм му приближен
(на Тодор Живков). Но аз бях може би единственият, който му възразяваше, когато имам основание, и съм последният човек, говорил с него преди свалянето му”, разкрива той взаимоотношенията си с Първия. Той пък му измислил недолюбвания от него прякор Шопа. Според Стоичков е имало специален план и организация под ръководството на Горбачов за снемането на Живков.
Нарича себе си “единствената жертва на Чернобил” . Заради атомната авария (през 1986-а) срещу него се води дело и по думите му само той е политикът, осъден по този повод от страните в Източния блок. Запитан как е приел тази присъда, той не крие: “Как може да се чувства човек, когато получава присъда без законно основание? Тя беше съчинена, измислена, без да има фактически данни. След като чух присъдата, бе разпоредено веднага да вляза в затвора. Помолих прокуратурата да отложат за месец, тъй като съпругата ми си счупи крака и някой трябваше да се грижи за нея. Категорично отказаха. Написах отворено писмо, което бе публикувано в пресата, в което казвах, че
даже в омразата
човек трябва да
има граници
Никой не уважи молбата ми...”
(През 1990 г. тогавашната Главна прокуратура образува дело за скриването от българското общество на аварията в съветската атомна електроцентрала “Чернобил” на 26 април 1986 г. Като обвиняеми по делото са привлечени Григор Стоичков - зам.-министър председател и кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП, и Любомир Шиндаров - главен санитарен инспектор по време на аварията. Бившият вицепремиер лежи ефективната си присъда в Централния софийски затвор, а след това го преместват в Казичене. През май 1995 г. прекарва инсулт. Освободен е предсрочно, малко преди изтичането на двегодишната му присъда - б.р.)
“Григор Стоичков
е много предан,
прекрасен дядо
Има правдива мисъл и куража да каже много неща, които другите премълчават. Уважавам го, защото отстоява и днес позициите си. Чуваме се всеки ден”, казваше снахата. В края на 2015 г. се появиха слухове за здравословното му състояние, дори се заговори, че гасне. За 90-годишнината си обаче почерпил с пуйка, а приятели му подарили скъпа руска водка.
Григор Стоичков отблизо и с отношение следеше събитията в БСП, имаше свое мнение за вътрешните проблеми и боричкания. Често остро се изказваше.
Поклонението пред тленните останки на Григор Стоичков ще бъде на 25 юли от 12 ч (понеделник) в ритуалната зала на Централните софийски гробища.