500 лева, за да се качиш на сърф

70 са картотекираните у нас професионални сърфисти

Между 400 и 500 лв. плащат българи, за да се научат да карат сърф. Цената е за пакет от 10 урока и е почти идентична за обучение по кайт или уиндсърф, показва проверка на в. “24 часа” по морето.

Въпреки че спортът не е евтин, все повече хора започвали да го практикуват, твърдят учители по сърф.

Веселин Деспотов - съсобственик на училище, отчита, че от юни до средата на септември ще посрещнат около 700 нови ученици. От тях около 20% са чужденци - англичани, руснаци и французи.

През активния сезон - юли и август, се случвало

да посрещнат

и по над 50

човека на ден

Има и курсове от пет часа - за 140 до 200 лв. В чужбина цените са същите, но в евро, казва Деспотов. На час се плащат от 40 до 80 лв. Пакет от шест часа по кайт е 250 лв., цената за 12 часа стига до 400 лв. Тези цени са с 10% отстъпка, вероятно заради приключващия вече сезон.

На турския остров Гьокчеада например един час струва 95 лв., два - 170, а пет - 375 лв. На гръцкия Лимнос 5 часа индивидуални уроци са 300 евро, а тези в група - 200 евро.

Много родители избират да изпратят децата си за седмица. Цените са между 450 и 500 лв., включват храна и уроци по сърф и място за палатката, която сами трябва да си осигурят.

Често се случвало родители да запишат децата си на уроци и самите те да се запалят.

Повечето инструктори са единодушни - уинд сърфът

не е опасен спорт

- можело да

навехнеш китка

или да имаш

натъртване

По-опасен бил кайтът, тъй като парашутът можел лесно да отведе човек високо в небето.

Заради инциденти например в Белгия скоро забранили практикуването на този спорт, разказва Виктор Димитров от сърфучилище в един от къмпингите по Южното Черноморие.

Друга инструкторка уточнява, че килограмите нямат значение в този спорт. “Имали сме ученик над сто килограма. Тези хора са най-щастливи, когато видят резултата, защото първоначално не вярват, че ще успеят. С тях е най-трудно, като паднат от дъската, но им помагаме”, споделя тя.

Любена Начева - шеф на федерацията по ветроходство, казва, че картотекираните сърфисти у нас са 70. Те можели да участват в първенства, тъй като федерацията е член на международната кайт и сърф асоциация. За победителите имало и държавни субсидии.

Предстои състезание по кайт сърф в Поморие. Начева очаква броят на състезателите да се увеличи двойно спрямо миналата година.

Според Христо Нешев - най-старият сърфист в Приморско, има превес на кайт над уинда. Той е председател на сърф клуб “Корал”.

Нашият клуб

организира

първото

състезание

по кайт сърф

преди 10 г. Имаме състезание на 3 и 4 септември по кайт в Приморско. Надяваме се все пак на 25-30 човека”, казва Нешев. Регатите те организират с подкрепата на община Приморско.

Според него напредналите сърфисти се оттеглили от родното Черноморие и търсели алтернативни дестинации (виж интервюто долу).

Според Виктор Калайков, който от десет години кара уинд сърф, преди хората са смятали този спорт за много сложен. Откакто на почти всеки плаж има сърфучилище и интересът се засили, се записват от най-малки до най-големи.

Христо Нешев, най-старият сърфист в Приморско: Искаме по-силен вятър, а природата стана по-мека. При мъртво течение се късат платна

- Г-н Нешев, на 61 години, вие ли сте най-възрастният български сърфист?

- Аз съм най-старият сърфист в Приморско. Качил съм се на сърфа през 1985 г., започнах малко късно. Тогава карахме със собственоръчно направени дъски. Имаше обаче много сърфисти по къмпингите, не само българи, но и чужденци - поляци, чехи сърфисти.

Иначе познавам и по-стари сърфисти от мен, те карат в Бургас. Като ходим на остров Гьокчеада в Турция, също има по-големи.

- Какво се е променило от тогава при карането на сърф?

- Тогава бяха по-благоприятни условията. Дали защото нямахме такива претенции и се учехме и вятърът ни удовлетворяваше, а сега искаме да е по-силен. Стана по-мека откъм ветрове природата, а жегите са повече. В сряда бях сам на северния плаж в Приморско, беше страхотия. Вътре имаше четириметрови вълни, всичко набраздено, караше се с голяма скорост. Понякога се случва и да се нарежда водата като в океана - вълна след вълна.

- Търсите ли алтернативни дестинации?

- По-напредналите сърфисти се отдръпват от Българското Черноморие. Тук се кара по един-два пъти качествено, понякога има паузи по 30-40 дни. Тогава се прибягва до съседните страни - Гърция и Турция.

- Как може да се познае мъртвото вълнение?

- Според мен течение е по-точно да се каже. Представете си плаж и лошо време, вълните постоянно излизат навън. Водата трябва да се върне, но идват още вълни и те подпират вече излязлата вода. След това се образуват рекички и течения, в които водата е много по-бърза от останалата. В случая тези течения са бързи навътре. Погледнато по-отвисоко, теченията се забелязват. От тези рекички дъното става по-дълбоко с 1-1,5 метра в сравнение със съседните участъци. Там започва да синее повече, защото е по-дълбоко, или кафенее заради засмуканите водорасли и отпадъци.

- Как се отразяват на сърфистите тези течения?

- Сърфистите бързо пресичаме тези участъци или направо ги избягваме. Ако паднеш в тях, трудно може да се изправиш. Може да скъсаш платно например. Затова ние караме навътре, там течението се разбива. Виждал съм понякога, като ходя за риба до Маслен нос, но то е от разликата в температурата на водните слоеве.