Майтапчия провъзгласява Съединението

Чардафон Велики го обявил още на 5 септември

Днес честваме 131 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Един от главните виновници нашата страна да бъде обединена след Берлинския договор (1878 г.) е Продан Тишков, по-известен като Чардафон Велики. Роденият в Габрово патриот провъзгласява новината за Съединението ден преди то да стане факт - 5 септември 1885 година. Прави го в Голямо Конаре, днес град Съединение, където тогава живее. Префектът на Пловдив Петър Димитров пристигнал в района, защото имало сигнал за въстание. Когато Чардафон вижда командира, той се прави на толкова болен, че не може да стане от леглото си, и го чакал да се махне. Димитров заподозрял нещо и не посмял да си тръгне от Голямо Конаре. Тогава Чардафон облича униформата, която му е шита в Пловдив, взема още 14 души, членове на комитета, и превзема полицейския участък. След това арестува префекта Димитров и му съобщава:
"Господин префект! В името на българския княз Александър обявявам днес Съединението на Източна Румелия с България!".
След като изрича тези думи, той потегля за Пловдив. Неговата чета тръгва от Голямо Конаре към града под тепетата заедно с войската на майор Николов. Дружината дори си имала и знаме. То било изработено лично от годеницата на Чардафон - Недялка Шилева. Понеже времето не й достигнало, вместо да избродира лъва на герба, тя го нарисувала с боя. Заради това знаме я наричат Голямоконарската Райна Княгиня.

След като арестува префекта, Чардафон се сеща, че знамето му не е осветено, и решава да чака селския поп Иван да си свърши работата и чак тогава да тръгне с четата към Пловдив. В Цалапица се присъединяват още 500 души, влизат в Пловдив през моста и отиват в Търневия хан. После арестува губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич и провъзгласили Съединението.
Чардафон от дете мечтаел да бъде революционер и да помага на България. Роден е на 7 декември 1859 г. Едва 16-годишен тръгва подир четата на Цанко Дюстабанов, но въстаници го връщат вкъщи, защото бил прекалено малък. Младежът останал обиден от факта, че е отхвърлен, и търсел всякакви начини да се присъедини към четниците.
Като дете обичал да си играе с пищовите на баща си и да гърми с тях от чардака. Съседите често се оплаквали на властите. Но той не спирал да върши пакости - блъскал хората по улицата, повредил стъпалото на стълбата, от което паднало едно заптие и си изкълчило крака.
Чардафон бил с буен нрав. Като малък обичал да прави много бели. Още като дете той хвърлял запалени прахани във фесовете на турците в родното си Габрово. На една своя комшийка пуснал мъртва змия в котела и тя примряла от страх, като взела да налива вода. Заради всичките му щуротии чичо му решил да го прати в Румъния да работи, но и оттам го върнали след седмица.
Буйният му нрав и шегите, които обичал да прави като дете, се запазили и в по-зрелите му години. През 1883 г. се преместил да живее в Голямо Конаре. Там работил като ротноокръжен сержант-майор. Първата вечер, решен да опознае живота и хората в селото, дотолкова се унесли в приказки с местния фелдшер, че съмнало. Чардафон нямало къде да се настани и преспал в сеното на една плевня.
След време в знак на уважение към униформата му го поканили на сватба в селото. Чардафон не можел да се понася с един от присъстващите. Застанал до вратата и само приказвал: "Не мога, лошо мирише на козе месо". След като чула, че важният гост е обиден, домакинката се скарала на готвачките, задето приготвят гозби с козе месо. После се разбрало, че никой не е готвил подобно нещо, просто Чардафон така наричал враговете си.

Захари Стоянов пише
книга за него

Захари Стоянов е толкова вдъхновен от Чардафон, че написва книга за него. Двамата се сприятеляват по времето за подготовка на Съединението.
"Не ако са не лъжем, но направо с дати, факти събития и примери, сме готови ние да излезем, че той са роди подир 6 септемврий 1885 г., т. е. подир пловдивската революция", пише Стоянов в книгата си, озаглавена "Чардафон Велики".
Авторът на "Строители на съвременна България" Симеон Радев го нарича "смешник, пияница и патриот", който бил много обичан.

Прякорът му
е подигравка

Прякорът на Продан Тишков Ц Чардафон, идва от "чарда", което значи стадо селски говеда. Така го наричат близките му до 1884 година. След това той прибавя към него частицата "фон". Прави го като подигравка с директора на милицията и жандармерията на Източна Румелия генерал Август фон Дригалски.