Живи старци си правят помен
Иво АНГЕЛОВ
Живи възрастни хора правят помен за... собствената си смърт. Нестандартният обичай се извършва във видинското село Раброво, като вече има 10-годишна история.
Обредът за отдаване на почит на починал човек се извършва по всички канони на християнството - раздава се храна, реди се трапеза и дори се извиква свещеник, който да опее "мъртвеца". Единствената разлика от традиционния ритуал е, че "починалият" е жив и присъства. Той обаче не яде и не пие, защото са смята, че изобщо не присъства на ритуала. Според поверието докосне ли от храната, ще умре.
"Обичаят наистина е доста странен и местните тук го наричат "помана". Преди десетина години двама души го направиха и оттогава се превърна в традиция. Според мен хората така предизвикват съдбата. Тези, които си направиха помен приживе, вече наистина са починали", разказа пред "България Днес" кметицата на Раброво Галина Вакарицова.
Логиката на възрастните хора е, че се притесняват, че избягалите от Видинско техни млади наследници няма да им направят помен след кончината им. Други пък изобщо нямат деца или съпруг/а и затова си извършват сами "помана". Ритуалът е с влашко потекло - в региона живеят много власи.
Във видинските села Раброво, Ново село и Делейна има погребения, при които се заравят легло, транзистор, телевизор и други предмети, които се вярва, че са нужни за живота в отвъдното.
"Характерно за поманата е, че се прави пита, в която се забиват клонки от слива. Също така се разнася и вода, а децата си правят тояжки. Ритуалът продължава вече години и местните хора си го считат за нещо нормално", добави Вакарицова.
Друг любопитен местен обичай е т.нар. хоро на мъртвите. На втория ден след Великден роднините на починали хора се събират в района на Албутинския манастир край село Градец и танцуват в памет на близките си хора. Според обичая всяко хоро за мъртвите започва с откупуване на музиката от опечалените близки, някои от които държат в ръцете си портрети на покойници. Спазвайки традицията, скръбните ритуални хора за възпоменание се вият преди обед, а след това се играе за живите. Вярва се, че ритуалът е от времето на траките, които са се веселили по време на погребения.
