Ретроградният Меркурий е добър за Борисов

Радикален, но без екстремизъм Красимир

Каракачанов се очертава като опасен

противник на БСП - влиза в нейната ниша

Западният (кажи-речи нашият) свят се променя с дни – неизвестните са много и пред САЩ, и пред ЕС.

Мирише на войни Има глобално политическо затопляне, чак нагорещяване.

И малка България все по-малко има за какво да се хване в световния политически океан, който вдига нивото всеки ден. Страната ни пробва да плува сама. Да балансира, да посредничи, да се снишава, че и да критикува останалите. Но без право да се скара с когото и да било.

Затова и новият политически сезон у нас ще се диктува от външнополитически теми. По-точно: от два избора: нашите и американските президентски. Ако САЩ осъмне с президент Тръмп, никой няма да знае какво следва с познатия ни свят.

ЕС пък е изправен пред перфектна буря, а България е във “волтовата дъга” между ЕС и Турция (по сполучливото определение в анализа на института “Иван Хаджийски”).

И още един външен фактор ще диктува нашата вътрешна политика. Миризмата на газ. Замирише ли у нас на големи енергийни проекти, обикновено политическите играчи размърдват нос, надушили кокала. Това може да значи всякакви причудливи коалирания, прегрупирания.

Да не пропусна и още един важен извънбългарски, даже извънпланетарен фактор: ретроградния Меркурий (според Борисов). Но богът Меркурий бил покровител на търговците, така че Борисов отново спечели състезанието за най-добрата метафора за българската политика.

Казано накратко: положението е лошо за България и добро за Борисов. Защото в такива глобални политически вълнения ние вътре ще търсим да се хванем за сигурното. Това развързва ръцете на Борисов да прави каквото иска. Да произведе например Фандъкова в кандидат за президент или да не я произведе. Да сръчка още малко левицата и десницата, за

да ги разделя

и владее

Утре да потърси с кого да сподели отговорността – защо не и в ляво-дясна коалиция? Да направи предсрочни парламентарни избори, ако победи в президентските. Или да направи избори, ако загуби в президентските, което впрочем не е особено вероятно.

В началото късното обявяване на кандидатите на ГЕРБ изглеждаше като слабост. И е слабост. Но сега Борисов получава възможност да пласира кандидат (че дори и себе си), след като другите вляво и вдясно вече са имали възможност да се карат, сдобряват и пак да се карат. Не знам защо, но ГЕРБ винаги напомнят на поучителния стар мръсен виц, в който всички са изцапани, а след голямото цапане, идва главният герой, който изпъква накрая с един бял костюм. Тактиката на белия костюм вече няколко пъти играе в полза на ГЕРБ.

Колкото до новозавъртяната като кандидат Фандъкова, това прилича на поредното подхвърлено за изпробване име. Точно случаят “Фандъкова” доказва, че за ГЕРБ вече не е толкова лесно просто да вземат някого и да го произведат в каквото си поискат.

Хората на ГЕРБ

си натежаха

на мястото

Ако издигнат Фандъкова, утре ще трябва да правят още рокади, говорят за Павлова и т.н. А сега си представете, ако е самият Борисов: как се удържа кабинет, коалиция и какво ли още не. Затова Борисов продължава да е възможен, но малко вероятен вариант.

Въобще Фандъкова е добър кандидат и ГЕРБ може и да имат много силни други варианти, но вече не могат да убиват по няколко заека с един куршум, както някога.

През това време Корнелия Нинова се опитва да направи тъкмо това: да улучи с един куршум много зайци. Да има кандидат, подкрепен от АБВ, но без АБВ. Да обедини левицата и да я монополизира. Радев да е кандидат само на БСП, но и да има максимален резултат. Да бъде остра опозиция, но и да отвори партията към взаимодействия.

Ако Корнелия Нинова успее да направи и една трета от това, ще е успех. И играта й е с голям залог, защото при неуспех ще се радват и вътрешнопартийната опозиция, и АБВ, и който се сетите.

Колкото до АБВ, сега те нямат друг избор освен ярък, креативен ход. Иначе остават в политическа безтегловност, изиграни по безпрецедентен начин. Вероятно целта на АБВ беше да е посредник в бъдещи ляво-десни взаимодействия. Но Нинова поне засега елиминира Георги Първанов от тази роля. Засега ясно се вижда, че Нинова има амбиция и замах. Президентските избори се оказват ключови, за да се види има ли успех.

На фона на всичките караници по терена някак си кротко и спокойно стои Красимир Каракачанов. Той очевидно е наясно, че днес у нас има търсене на национализъм, но и на стабилност. Затова бяга от крайностите. Сложи щипка проруски сантименти в кампанията си, но тя веднага се балансира с откриване на паметник с предупреждение към Русия. Показа, че разбира действията на Борисов, но и го критикува за турската совалка. Каракачанов е радикален, но без екстремизъм.

Очертава се като опасен противник за БСП, защото навлиза в нейната ниша. И подсилва този ефект с критичния си тон към Борисов. Патриоти и националисти започват да показват амбиция дори за повече от трето място.

През това време празна остава друга не особено голяма ниша: дясна, евроатлантическа, реформаторска. Именно там се целят реформаторите и кандидатурата на Трайков е закономерна.

Трайков е добър вариант, защото звучи опозиционно на Борисов, би мобилизирал традиционно стегнатия електорат на ДСБ, а в същото време е приемлив за ДБГ. СДС показва нюанс в позицията, но в крайна сметка целият РБ има полза от варианта Трайков. Дори само защото изглежда равноотдалечен от всички партии. Неуспех ще е ничий, а успех – общ.

Впрочем успех за РБ ще бъде самото издигане на общ кандидат – не е шега, никак не е лесно партии, част от властта, и партия, която твърди, че е извън нея, да направят нещо общо. На път са да успеят и така да запазят надеждата за самия РБ.

А докато текат разприте по терена и се чака кандидатът на ГЕРБ в бял костюм, забравяме, че в етническото поле ДПС и ДОСТ се дебнат, а ярка кандидатура с небългарско име точно в този момент би била съвсем нов стадий в новата ни политическа история.

Забравяме още, че точно когато алтернативи няма, търсенето за тях е най-сериозно. Слави Трифонов притихна, но пък Марешки рестартира кампанията си. Заявки правят и Велизар Енчев, и Татяна Дончева, ще пропусна някого. Но те добре знаят, че у нас отново има търсене на алтернатива “срещу всички”. И че на тези избори с референдума на Трифонов може да има и допълнителен наплив от протестни гласове, които да си търсят стопанин.