Художничка омагьосва футболната звезда Гацо Панайотов

Кончината на Веса Василева, пазена в тайна два месеца

Художничката Веса Василева с нетърпение чака 90-годишния си юбилей (28.Х.) Подготвя голяма изложба с най-хубавите си платна, скътани в ателието ѝ в дома ѝ в Бояна. Наближава края на септември, време е картините да се вземат и да се редят, а от нея няма вести. Разтревожени, галеристките звънят в дома ѝ. И научават, че... тя е починала на 23 юли. Няма некролог от Съюза на художниците, никой не знае за кончината ѝ. Близките ѝ преценили, че трябва да бъдат дискретни и я изпратили в много тесен кръг.

“Всеки има право на избор как да се прости, но Веса Василева беше една от най-големите български художнички.

Трябваше да се знае,

че вече я няма,

да ѝ се поклоним,”, казват ценители на таланта на една от най-шармантните дами в българското изкуство. Изложбата ѝ, която ще се открие посмъртно в столичната галерия “Арте” на 18.Х., ще стане един символичен венец пред нея и нейната четка.

Нейните картини не могат да се снимат! В това са убедили след безброй опити фотографите. Художничката е използвала специфична техника на напластяване на боите, в които е смесвала и фин пясък, така че повърхността просто поглъща светлината. Платната са буквално омагьосани. Няма копия - само оригинали! Да имаш картина на Веса Василева в дома си на стената е било равносилно по престиж на това да караш мерцедес през 70-те години. И сега е така, но марката вече ще е “Бентли”.

Веса Василева, член на приятелски кръг художници от 60-те години, между които Атанас Нейков, Генко Генков, Георги Баев-Джурлата, Ничето имала опасен характер, сакрастична до хапливост, тя имала силно чувство за неприкосновеност и лична свобода. В Художествената академия учи първо при Ганушев, после при Илия Петров.

“Най-добре познавах Веса Василева (тя рисуваше абстрактна живопис, но се изхранваше като изписваше заглавията на вестникарските статии), Тошко Панайотов - график, и Ничето. Като студенти в Художествената академия тези художници бяха участвали в един групов проект - въображаем кораб, - откъдето им останаха прякори. Ничето беше Капитана, а Веса - юнгата. Събирахме се по кафенета, кръчми, клубове, а и нерядко в частни домове, често на шише (или няколко шишета) ракия и нещо за хапване: приказки, песни, танци, смях”, спомня си световноизвестният културолог проф. Цветан Тодоров, който от години твори във Франция.

Покрай работата си с рисуваните заглавия младата художничка се започнава с Борис Ангелушев. Бай Боре я приютява на прословутата си маса в Съюза на журналистите, където се събирали точно 8 души - сред тях Стефан Кънчев, Милка Пейкова, Георги Ковачев-Гришата, и нито един в повече. Но една вечер този “вповече” се осмелил да приседне при “богоизбраните”. Смразили го с поглед, правят му леденя забележка, но той не трепнал и не напуснал компанията. Бил изцяло завладян от Веса. Това бил легендарният футболист от ЦСКА Панайот Панайотов-Гацо, който обичал да се отбива в ресторанта в компанията на Димитър Якимов. И разчупил приятелския кръг.

Веса 2 години не се

предава на упоритите

му ухажвания,

а той е 4 години по-млад от нея, магнит за жените. Гацо облича червената фланелка в 294 мача в периода от 1950 до 1964 година, като отбелязва 68 гола. Вдига шампионската купа на Републикански първенец 11 пъти и тази на Националната купа (тогава Купа на Съветската армия) още 4 пъти. “Елегантен в живота. Винаги и навсякъде. Имаше високо самочувствие. Дамското съсловие благоговееше по него. Беше душата на всяка компания. Роден да бъде лидер. Такива като Гацо се раждат един път на 100 години. Въпреки всичко винаги се държеше уважително със своите хиляди почитатели. Истински, земен, реален”, така го помнят феновете. Но художничката го държи настрани.

По-късно признава, че

харесвала такива

“класически мъже” Какви са тези мъже, подкачила я приятелката ѝ, известната изкуствоведка проф. Аксиния Джурова. “Строен, силен, спортен тип. Аз го харесах, но не го допусках до себе си. Веднъж дойде и звъни на вратата с голям букет. Не му отворих. А той имитира стъпки, че си е тръгнал. Знаех, че не е, и се предадох - отключих вратата...”, разказвала тя на Джурова.

Женят се, когато Веса е на 40 години. Нямат деца, но домът в Бояна бил винаги отворен за приятели, а Гацо необикновено внимателен с хлапетата на гостите, спомня си Джурова - най-добрата познавачка на творчеството на Василева, но и нейна семейна приятелка. Съпругът ѝ - легендарният гимнастик Георги Христов, който първи преди японците на световно първенство в Прага през 1962 г. изпълнява двойно салто на земя, бил влиятелен фактор в ЦСКА и приятел на Гацо. Футболистът приготвял вкуснотии за компанията на камината, децата с ококорени очи го гледали, че ходи винаги бос по тревата, а той ги закачал и боричкал с тях.

Болките в краката били част от “спортното наследство”, а Веса се сърдела, че лекарите, когато идвали при него да го прегледат, все си говорели за футбол и голове, а не за болежките му. Гацо имал любима кръчма - “Лимончето”, където се събирал с приятели. Продал семеен имот, а всичките пари дал на кръчмаря - да ги черпи, докато стигнат.

Двамата с Веса поддържали чудесно равновесие на характерите. Той ѝ осигурявал конфорт, да не мисли за бита, а само да рисува. А нейните уютни и спокойни картини излезли на мода. “Обичам красотата във футбола”, казвал Гацо. Явно я е ценил и в живота, посвещавайки се на художничка. Отива си от този свят на 66 г., незабравен и до днес от червените фенове. Легенда.

Веса е прочута с умението

винаги да бъде

елегантна

Облича се в сиво-розово-пепелява гама, характерна и за творчеството ѝ. В по-късните години никой не може да я види без шапка - малка суета, защото имала великолепна коса. Саката ѝ са от Париж. Имала съблазнителна походка. До края на дните си запазила осанката и независимостта си, чувството си за свобода.

“Картините ѝ носят типичния хроматичен колорит и “вибрираща” живописна повърхност, напомняща грапавината на разорана нива, напукана от сушата, или изпепелена след палеж на стърнища земя, кора на стар дънер или фактурата на родопско халище. Натюрмортите, пейзажите, серията “Кукерски маски” от началото на 60-те г. на ХХ век на Веса Василева са емблематични за нашето изкуство със свободното пресъздаване на природата извън натурата, на празника извън етнографския детайл, както и с чисто нейната интерпретация на късния постимпресионизъм. Използването на този подход прави картините на Василева особено привлекателни за тези, които я познаваме и с възхита наблюдавахме гъвкавата ѝ походка, артистичните ѝ обноски, деликатните тонове в свободно напластените дрехи по нея, отразяващи се в прозрачните светли очи и пепелява коса”, пише проф. Джурова, която ще открие изложбата ѝ на 18.Х. в галерия “Арте”.