Неофит Рилски прави първия глобус

Иван Селимински организира първата българска тайна революционна организация "Братство"

Борислав РАДОСЛАВОВ

Знаете ли, че Неофит Рилски е направил първия глобус в България? А Иван Селимински е създателят на първата българска тайна революционна организация "Братство"?

Това са само два от патриотичните примери на бележити родни просветители, книжовници и революционери. Но с тези действия те дават мощен тласък на духовното и бунтовно просвещение на българския народ в онези мрачни години на робство.
Неофит Рилски и Иван Селимински се нареждат редом до тачени имена като Васил Левски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Иван Вазов, Найден Геров, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Паисий Хилендарски. Това са само малка част от най-пламенните народни будители, чиято вечна памет почитаме всяка година на 1 ноември и се прекланяме пред подвига им. Факелни шествия и празнични програми ще ознаменуват и утрешния национален празник.

За първи път честване на народните будители става на фестивала в Пловдив през 1909 г. На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение определя 1 ноември за "празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България".

Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.

В прокламацията се казва: "Нека денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни".

Именно свети Йоан Рилски е всепризнат патрон на българското будителство, почитан като небесен покровител на българския народ и държава. В народната памет той е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.

През 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим. С този акт комунистическата власт се опитва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развитието на културата и историята в България. Въпреки това традицията остава запазена в паметта на българския народ.

След дълго прекъсване, на 28 октомври 1992 г., празникът е възобновен. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.

Наред с Неофит Рилски и Иван Селимински друг по-слабо познат в наши дни будител, но с изключително голяма заслуга за просвещението на народа ни е Петър Богдан.
Той е автор на първата история на България, написана един век преди Паисиевата, както и на други книги с историческа тематика като "История на Охрид - столица на България" и "Хроника на моравската мисия на св. св. Кирил и Методий". Петър Богдан е и един от инициаторите на Чипровското въстание.

Незаслужено забвение е обгърнало и името на Иван Богоров. През 1844 г. книжовникът написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името "Първичка българска граматика". После заминава за Лайпциг, където две години по-късно издава и първия български вестник - "Българский орел".

Богоров е първият български книжовник, който поддържа навсякъде писане на думите според народния им изговор вместо с църковнославянския или руския: български, тъкмо, мъка, лък, кръв, бъден, ред - вместо болгарский, токмо, мука, лук, кров, будущий, ряд.
Д-р Иван Богоров се нарежда сред най-личните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки голям брой нови думи. Приносът му към българския език е оценен от Иван Вазов, който казва: "Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват - те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега - турям и себе си в това число - грешим против чистотата на езика".

Пърличев въвежда български в Охрид

Григор Пърличев е един от най-дейните участници в борбите за въвеждане на български език в училищата и църквите в Охрид през 60-те години на XIX век. Българският възрожденец, учител, писател и преводач е автор на първия превод на Омировата "Илиада" на български.

Македонската академия на науките и изкуствата го нарича "най-голямото име на македонската литература през XIX век". В творчеството си самият Пърличев се определя като българин. Негови съвременници от Македония и Охрид го описват като "доблестен български патриот" с "огнен дар на словото", чиито речи "текли като огън и лава".