"168 часа": Корабов се опъна на ЦК и направи Коканова звезда завинаги
Край четирите русенски кина - "Модерен театър", "Роял", "Св. Георги" и "Одеон", постоянно се навърта едно малко момче и често се заговаря с човека, който продава пуканки, фъстъци, лимонада и боза пред салоните.
"Ти си интересно дете, много хубаво разказваш. Това е част от дарбата на кинорежисьора. Хайде да направим с теб куклен театър", му предлага веднъж продавачът.
Момчето се замисля и открива страхотна възможност в това предложение.
"Хубаво, но имам молба. Виждам, че количката с лимонадата ти е тежка. Ще ти помагам с нея, но ти ще ми дадеш свободен вход за филмите през седмицата."
Двамата сключват сделка и докато малкото момче става на 12 години, вече е гледало всички прожектирани филми по няколко пъти и научило наизуст сцените и репликите на героите от тях.
"Подарък от небесата. Моето първо образование започна от тези кина."
Това ще признае след много години малкото момче, когато вече се е превърнало в знаменития режисьор Никола Корабов. Пътят му в света на седмото изкуство
ще го отведе от количката за
лимонада до червения
килим в Кан,
а там на големия екран редом до творенията на титани като Фелини, Висконти и Хичкок ще се прожектира и неговият филм "Тютюн".
На 10 ноември в 16, 20 ч. професор Никола Корабов почина на 87-годишна възраст. В последните си мигове той утешава своята съпруга Капка и двамата си сина Никола и Александър да не скърбят за него, за да си тръгне леко и без грижи от този свят. И да изгледа спокойно и с усмивка своя живот като на филм в последна прожекция от спомени.
"Когато самолетът кацна на летище "Орли" и слязохме от него, докоснах символично френската земя с ръка. За пръв път стъпвах на територията на омразния "загиващ капитализъм". После дойде феерията на фестивала - под звездните серпантини на височините на Кан.
Поради липса на задължителния за такъв случай смокинг ми преправиха този на Борис Морев. Облеклото обаче изискваше и други аксесоари: папийонка, риза с жабо, лачени обувки. Купих ги със скромните си командировъчни оттам. От митичната "Шан-з-Eлизе". У нас не се продаваха такива "буржоазни" неща.
Шампанското се лееше от вани, буквално пълни с лед и бутилки, а черният хайвер се ядеше със сребърни супени лъжици. Председателят на журито - видният френски писател Андре Мороа, ни пресрещна пред прочутия червен килим, откъдето започва дефилето за овации. Целуна ръката на Невена Коканова
с думите:"Вие ме развълнувахте!"
И ние бяхме сред
този разкош
- с командировъчни, които едва стигаха за нещо разхладително. Чакахме приемите, за да потиснем глада си с някой сандвич. Обгръщаха ни с внимание, ала това беше привидно равенство. И въпреки това бяхме изпълнени със самочувствие и душевна удовлетвореност. Бяхме изминали
твърде дълъг път на борба, за да
стигнем дотам...",
връща се към онази 1963 година бележитият режисьор приживе.
Още от самото начало на работата по филма "Тютюн" никой от екипа не подозира, че участва в бъдеща киносензация. Лентата с Невена Коканова, Йордан Матев и Волфганг Лангхоф е гледана от 4 млн. и 300 хил. зрители, само защото Корабов не се отказва и преодолява купищата спънки в работата по своя проект.
Той едва убеждава Димитър Димов да пригоди своя роман за киното. Режисьорът не се отказва след категоричния отказ на писателя и го склонява с довода, че никой друг не би могъл като него да претвори художественото произведение в сценарий от 160 страници и да преобрази литературния език в диалози за големия екран. Самият Димов тогава е следен под лупа и не рядко нападан.
"Още докато траеха критиките към романа, аз се възхитих от личността на неговия автор. Наричаха го "еротик" и "фройдист". От дистанцията на времето мога смело да заявя, че изживяното
беше наистина дръзко, беше авантюра.
Но си струваше.
Ние двамата трябваше да се борим за нашата Ирина в лицето на Невена Коканова - беше наистина драматично. А тя се превърна в ролята на живота й. Но как точно, ще отнеса тази тайна в гроба си", обяснява години по-късно професорът.
