"168 часа": Мина на "зебра" и оцеля!

Знам, че около Коледа трябва да се пише и говори позитивно и красиво. Че това е най-нормалното нещо и така трябва да бъде. Че по времето на такива празници душите ни трябва да потърсят хармонията и безкрая.

Но как да говоря за това, когато на 20 декември, около 13 часа пресичаме с мой приятел пешеходна пътека (в центъра на София – “Гурко” и “Шишман”) и моят приятел се размина за миг със смъртта. Щеше да бъде премазан, като много други българи, на пешеходна пътека.

Явно на Коледа и около нея се случват чудеса. Или късмет. Голям късмет. Той просто

скочи към тротоара

и така се размина

Колата само облиза палтото му.

Признавам си, такова нещо не бях виждал. И аз, като всички други тук всеки ден четем как някой си отива прегазен на пешеходна пътека. Но когато го видиш до теб, наистина е различно.

Този мой приятел отдавна не живее в България, а в една друга част на Европа, и явно постепенно е отвикнал от доста неща. Свикнал е с други порядки и нрави, култура, отношение. Най-тъпото е, че от цялата стресова ситуация никой от нас не можа да запише номера на колата, а и тя профуча така, все едно нищо не се е случило. И да бяхме записали или да се бяхме обадили, не знам дали щеше да има полза.

После седнахме в едно кафене и аз като някакъв експерт, живеещ в България специалист по нрави и джигити, започнах да му обяснявам, че тук не е там, че там не е тук. И дори да ми се иска нещата да не стоят по този начин, това е положението тук - в милата ни страна, друго е положението там, където той живее. Но колкото и да не исках да му го кажа, промълвих: все пак това е твоя, донякъде бивша страна, а за мен е настояща и единствена.

Повече четете в електронното издание на "168 часа".