Незабравимият Гасан Насър

Журналистът, който владееше до съвършенство изкуството да създава приятелства

Журналистът Гасан Насър почина внезапно в ранните часове на 30 декември, като най-вероятната причина за смъртта е масиран инфаркт, съобщиха от семейството.

Той бе дългогодишен кореспондент и експерт по Близкия изток, а в последните години работеше като специалист по връзки с обществеността.

Гасан е роден в Дамаск в семейство на друзи - малцинствена група, населяваща части от Сирия, Ливан, Израел и Йордания. В началото на 80-те години на миналия век пристига в България, за да учи журналистика, и не след дълго се запознава с бъдещата си съпруга Рената.

Дипломира се през 1987 г. в Софийския университет и заедно с жена си и първото им дете заминават за Сирия. Двамата с Рени започват работа в Националната сирийска телевизия - той като репортер, а тя води емисиите на английски език.

По това време Гасан прави първи стъпки в кариерата си на военен кореспондент. Предава от ливанската столица Бейрут, където гражданската война е в разгара си, а след това и от Асмара и Адис Абеба по време, когато бъдещата държава Еритрея води война за независимост от Етиопия.

След това се връща със семейството си в България и започва работа в частния сектор, където в началото на 90-те се откриват добри възможности за човек като него с безброй и най-разнообразни контакти.

Любовта му към професията обаче не го напуска и той се завръща на журналистическото поприще като специален кореспондент на вестник “Труд” за района на Близкия изток.

В началото на процеса срещу българските медицински сестри в Либия Гасан заминава като пратеник на вестника в Триполи, а след това и в Бенгази. През 2003-2004 г. предава от Багдад и Кербала за ситуацията в Ирак след свалянето на Саддам Хюсеин и българския военен контингент там.

Прави репортажи и за войниците ни в Афганистан.

Колегите му го познават като човек с изключителна експертиза за Близкия изток и задълбочени познания във вътрешната политика и енергетиката на България.

През последните години Гасан Насър се занимаваше с пиар и връзки с обществеността на фирма “Риск инженеринг”.

Гасан бе с невероятно чувство за хумор, разказваше десетки увлекателни истории и бе нескончаем източник на веселие. Насър, фамилията, която носеше, е много популярна в Арабския свят. Гасан твърдеше, че всички Насърови по света - от Гамал Абдел Насър до Гасан Насър, са със сигурност роднини и всички те са наследници на вавилонския цар Навуходоносор.

Като млад Гасан бе престъпил родовата традиция на друзите да се женят само за представители от своята общност и твърдеше, че е готов да бъде низвергнат завинаги заради Рени - любовта на живота му.

Като светски и отворен към света човек се отнасяше с подозрение и недоумение към всички изблици на религиозен фанатизъм без значение от каква верска секта идват.

Преди няколко години пожела да бъде кръстен в Чекотинския манастир в православна вяра заедно с по-малкия си син Филип.

Гасан Насър умееше не само да радва и забавлява хората с невероятното си чувство за хумор, но и владееше до съвършенство изкуството да създава най-неочаквани приятелства.

Борислав Зюмбюлев:

Малко е да се каже, че колегата и приятел Гасан Насър ще ми липсва. Такъв човек като него рядко се среща. А като професионалист той бе това, което трябва да бъде всеки журналист - любопитен, отворен, задълбочен, човек, който се отнася с разбиране към другите. Човек, неограничен в тесните рамки на “ресорите”, които превръщат журналистите в чиновници.

Бих се обърнал към двамата му синове Филип и Виктор: Гордейте се с баща си, той беше голям човек и изключителен журналист.

Георги Милков:

Не познавам друг като него - така да може да се шегува със себе си, че дори да го превърне във виц. Той е човекът, който ме е разсмивал най-много в целия ми живот. Дори в някои доста критични ситуации, в които заедно трябваше да оцеляваме. Двамата изкарахме войната в Ирак, бяхме кореспонденти в Либия, пътували сме къде ли не по света и у нас по работа и за кеф. Винаги ме е карал да се чувствам чудесно в компанията му. Гасан бе широка душа и много хубав човек. Едва ли някога ще имам по-добър колега и така близък и скъп приятел едновременно.

Богомил Манчев:

Гасан остава приятел и колега, въпреки че съдбата го отнесе твърде рано. Погребението е мимолетно сбогуване, важно е той да остане в сърцата ни и след това. А Гасан ще остане със сигурност.

Капка Тодорова:

Гасане, приятелю! Как се казва сбогом на човек, на когото смъртта така да не му отива... Ти си всичко друго, но не и скръб - за първи път ме караш да плача!

Странно е да си отидеш така, с едно щракване на пръстите. Та ти хиляди пъти си предизвиквал смъртта като кореспондент някъде там, под бомбите. С теб човек никога не спира да се смее – независимо дали е на Банско, или в Багдад. Само тоя виц не ти се получи, хич. Да знаеш! Къде тръгна сега сам?! Не знам как да пиша в минало време за теб. Напоследък си говорехме само в бъдеще – ще се видим. Сега няма време, но другия път. Изтървах те, ще трябва да ме почакаш, мамка му!

Разбрах, че си се уморил и искаш да си починеш. Съмнявам се, че ще устискаш дълго, сигурно до два дена ще си разлял напитките с оня горе и ще се състезавате с невероятни истории. А ти имаш стотици такива. Помниш ли японския камикадзе, който участваше във войната в Ирак? Който се оказа просто колега от японската телевизия? А оня шофьор, дето уж трябваше да ни закара от Аман до Багдад, но полегна на задната седалка, че бил уморен, и всъщност ние го повозихме? Беше смешно, но и тъжно, защото качихме един мъж, който търсеше сина си след войната. Винаги си помагал толкова незабележимо и толкова истински.

А яденето на прочутия кебап във Фалуджа, дето не била още освободена, но ние не знаехме? Сигурно и до днес се чудят какви са били тия терминатори, които просто влизат в града, поръчват си, хапват и си тръгват... Завиждам му на оня горе, че ще е в твоята компания. И ме боли за семейството ти, как ли ще е без теб... Макар че знам, че Виктор и Филип ще се справят и ще подкрепят и Рени, те все пак те носят в кръвта си, а ти винаги се справяше с всичко с усмивка. До нови срещи, приятелю!