Къщата на Вожда и Учителя рухва

Комунизъм и дъновизъм под един покрив

Нямам претенции към имота, казва осиновеният от героя на Лайпцигския процес Бойко Димитров

Лили АНГЕЛОВА

Къщата-музей на комунистическия вожд и учител на българския народ Георги Димитров на софийската ул. "Опълченска" 66 е пред срутване, видя "България Днес". В нея години наред живее и друг Учител, но духовен - Петър Дънов.

"Колко щеше да е хубаво тази къща да стане музей на двамата учители под един покрив и да й се радват бъдещите поколения". Така възкликва една от двете жени, които се грижели за Дънов до смъртта му през 1944 г. Да, ама не. Сградата наистина става музей на Георги Димитров през 1949 г. с решение на ЦК на БКП, но за нея вече няма кой да се грижи. 68 години по-късно домът с история е в плачевно състояние. Покривът тече, керемидите са за подмяна, а улуците изобщо не работят. Вътрешната къщичка в двора е като след война, а дворът е запуснат. При липса на преки наследници, които да предявят претенции, ремонтът, ако го направи държавата, ще й струва хиляди. Тогава ще бъде изкупен на безценица и ще се вдигне или голяма сграда или паркинг, който е най-сигурният доход без никакви вложения.

"Аз съм единственият наследник на Георги Димитров, но нямам претенции към обекта", споделя осиновеният син от вожда на коминтерна - Бойко Димитров. Мъжът е от Плевен, дете е на загинали партизани. Димитров и съпругата му Роза решават да го осиновят, когато е петгодишен. "Аз съм живял във Врана, не съм бил на "Опълченска", обяснява още Бойко.
Къщата на ул. "Опълченска" е строена през 1889-1890 г. от Димитър Михайлов, баща на Георги Димитров. Три години преди това семейството се мести в София от Радомир и живее под наем. От общината започнали да раздават парцели в Ючбунар на бежанците от останалите в Турско български земи. Така Парашкева Досева от Банско и нейната сестра се сдобиват с имота и построяват къща. Хвърлят чоп и на семейството на Георги Димитров се пада северната половина от къщата, а на леля му – южната. След няколко години лелята продава своята част на писателя от Съдебната палата Петко Гумнеров, горещ поклонник на Учителя Дънов. Когато през септември 1904 г. учителят започва четвъртата си обиколка на България и идва в София, отсяда в дома на Гумнеров. През 1906 г. заживява постоянно в къщата и започва да държи своите публични беседи. През 1906 г. Димитров се жени за младата социалдемократка от Сърбия Любица Ивошевич, която от четири години е постоянно в България и заживяват в къщата. По-късно лично Сталин кара Димитров да се разведе с Любица и да се ожени за еврейката Роза Юлиевна. С нея осиновяват Бойко Димитров.
"Димитров и Дънов са били много добри приятели. Двамата дълги нощи са разговаряли и са имали силна духовна връзка", споделят почитатели на Бялото братство, което създава Петър Дънов.
За доброто приятелство между двамата говори и фактът, че когато Дънов умира, негови последователи писали телеграма до Георги Димитров с искане тялото му да бъде погребано в двора на някоя църква. "Тогава само на висш църковен глава се позволяваше да се погребе в лоното на свещен дом. И братята се досетили, че могат да пишат на Георги Димитров телеграма до Москва. Той върнал в отговор разрешение, че Дънов може да бъде погребан на място в кв. "Изгрев", което тогава са намерили последователите му. Така и става, гробът днес е факт", споделя с днешна дата д-р Иван Желев, последовател на Учителя.
В съвремието обаче Софийската община досега все още пази малкия имот от събаряне, но къщата от ден на ден се руши и със сигурност няма да издържи края на годината.