Юлия Дабкова, историк: Четник ослепява поп Харитон по невнимание

Барут от цигарата му пада и взривява фишеците, които войводата прави

КОЯ Е ТЯ

Юлия Дабкова е родена и израснала в Дряново. Завършила е Великотърновския университет със специалност история. От 28 години е екскурзовод в Дряновския манастир. През този уикенд в обителта се честваха 141 години от сраженията с турската армия. Родолюбци направиха възстановка на боевете, водени от 29 април до 7 май 1876 г.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Г-жо Дабкова, как се формира революционният комитет в Дряново?

- През 1870 г. Васил Левски посещава Дряново и създава революционен комитет в хана на Иван Попянков. Председател на комитета е Радко Радославов. Той е главен учител по това време. Членове са занаятчии, търговци, учители в Дряново. Както и игуменът на Дряновския манастир, тогава йеромонах Пахомий Стоянов.

- Как се стига до деветдневната битка в Дряновския манастир?

- Битката в манастира е свързана с Априлското въстание в Първи Търновски революционен окръг. Негов председател е Стефан Стамболов с главни помощници Георги Измирлиев и Христо Караминков. Последният е имал за задача да вдигне на бунт населението по долното течение на река Росица, западно от Търново. От тези села излиза и четата на поп Харитон и Бачо Киро, която наброява 192 души. Бачо Киро извежда 101 бунтовници от село Бяла черква. От Мусина тръгват 33 души, от Михалци 28, от Бичин - 14, а от Вишовград - шестима. От Русаля са двама, а от Ветренци - 5. След като тръгват към Балкана, от селата се присъединяват доброволци и общо стават 192 бунтовници. От всичките 192 души 80% от тях са били мъже до 30 години. 67% са били женени с деца.

- Как е определено ръководството й?

- За войвода на четата е избран поп Харитон. Или Харитон Халачев, който е роден в Габрово, но постъпва в Преображенския манастир като послушник. Достига до духовен сан йеромонах и като такъв оглавява четата. Димитър Атанасов-Русчуклийчето е знаменосец. Важен член на военния съвет е Иван Стрелухов-Марангоза. Трябва да споменем Нено и Панайот Джевреви - единствените двама въстаници, успели да се включат към четата от Дряново. Помощник и идеен ръководител на поп Харитон е Бачо Киро Петров. Родом е от село Бяла черква.

- Да поговорим за неговия героичен подвиг.

- По професия е учител. Правил е театрални постановки за събиране на средства за въоръжаване на четата и подготовка на възстанието. На 29 април четниците тръгват от Мусина, като целта е присъединяване с четите от Габровско, Севлиевско и Дряновско. Още при махала Балван са забелязани от официалните турски власти и е съобщено за придвижване на четата към Дряновския манастир. Манастирът е база на революционната организация в околността. Тук са складирани хранителни продукти, боеприпаси, оръжие за предстоящото възстание. Управител по това време в Дряново е Садък паша ефенди, който с турската войка обсажда манастира, след като четниците влизат вътре. Идва и дунавска дивизия, ръководена от Фазлъ паша. В района на обителта е имало няколкохилядна турска армия. Но въпреки това въстаниците успяват да отбият набезите. На 1 май се случва най-голямата трагедия в манастира.

- Каква е тя?

- В една от одаите са правили фишеци поп Харитон и още двама от въстаниците. Влиза един бунтовник да съобщи, че от дряновските чорбаджии пристигнало писмо да се предадат въстаниците и да се спаси манастирът. Той е бил с цигара. От нея пада барут, който избухва и настъпва страшна суматоха. Дори турците се плашат, че въстаниците разполагат с много по-мощно оръжие от тях.

- Какви са щетите?

- При експлозията ослепен и почти смъртоносно ранен е войводата поп Харитон и бунтовниците, с които са правили фишеци. За нов водач на четата е избран дотогавашният военен ръководител Петър Пармаков. Учил в руско военно училище и бил на руска служба. Връща се в България да вземе участие в боевете в Априлското възстание.
Взето е решение четниците да се разделят на три групи и да се опитат да пробият турския обръч. В историята се споменава, че тогава поп Харитон казва: "Юнаци мои! Не като баби, но като лъвове се изринете от тая пещ и който остане жив, да спомня! А мене заведете при входа и аз тамо ще умра, както мога". Така намира смъртта си.
Петър Пармаков се сражава с част от бунтовниците в местността Манастирското лозе. Не успява да пробие турския обръч. Връщат се и в манастирския двор ги чака редовна турска армия. От всичките 192-ма въстаници 145 загиват. До Освобождението остават живи само 47 души.

Турският обръч успява да пробие игуменът Пахомий Стоянов, който стига до Дряново и се свързва с местните чорбаджии. Събират цялото злато, за да откупят църковната утвар от манастира. След събитията обителта е посетена от международна комисия, която установява, че са нанесени щети за 1,5 млн. гроша.
Населението за сравнително кратко време успява да възстанови манастира, а църковната утвар е спасена. През 1897 г. в двора на манастира е построен паметник-костница в чест на загиналите въстаници. Показани са 52 черепа на бунтовници в саркофаг. Личат си следите от огнестрелно оръжие и посичане. Били са погребани в обща могила в двора на манастира. Кой череп на кого е не може да се каже.
В манастира освен водача на четата поп Харитон смъртта си намират неговия наследник Петър Пармаков и Тодор Лефтеров, чийто последни думи са: "По-добре край с ужаси, отколкото ужаси без край". Свещеник Петко Драганов, който е бил член на военния съвет на четата, успява да се спаси и по-късно участва в освещаването на Самарското знаме.

- Как загива Бачо Киро?

- Успява да се спаси от манастира, но бива предаден. Съден е във Велико Търново. Неговият адвокат се е помъчил да го изкара луд и да го спаси, но Бачо Киро отговаря, че луди хора не се вдигат на бунт, и сам произнася защитната си реч изцяло в стихотворна форма:
"Аз един Бачо Киро съм,
без страх от турчин комита съм.
Пушка на рамо турих,
Дряновският манастир намерих.
Правдата си да диря излязох,
въжето на врата си сам метнах".
Той и останалите революционери са обесени. Сега там има паметник на убитите при Априлското възстание.
Толкова много е бил обстрелван манастирът, че е могло куршумите по двора да се събират с метла и лопата. И всъщност са били обстрелвани само през деня, а през нощта са затваряли пробойните в зида с каквото могат. И до ден днешен са запазени тези дупки в зидовете.