Путин пред Оливър Стоун за Горбачов, Елцин и дъщерите

Много обичам внуците си, но нямам много време

за тях, признава руският президент

В нощта на понеделник срещу вторник българско време американският канал Showtime излъчи първата част на интервюто на четирикратния носител на “Оскар” Оливър Стоун с руския президент Владимир Путин. В Русия филмът ще бъде показан в четири поредни вечери от 17 до 20 юни.

В първата част бяха засегнати разнообразни теми. “24 часа” резюмира за вас най-важното, което сподели Путин пред камерата на режисьора на “Взвод”.

За отношенията

със САЩ

В хода на предизборните кампании, за съжаление, в Щатите тръгна мода да се спекулира и да се злоупотребява, така да кажа, с руската тема. След това ни казваха: “Не обръщайте голямо внимание на това. Трябва просто да сте наясно, че това е предизборна риторика, после ще се разберем.”

Но да се принасят в жертва междудържавните отношения в хода на текущите политически процеси, е голяма грешка. Поне на мен така ми се струва.

През миналата година в доларов еквивалент ние сме похарчили за нуждите на отбраната 40 милиарда. А САЩ - 460 милиарда и отгоре. Това е повече от 10 пъти, а според предвижданията за 2016 г. ще са похарчени над 600 млрд. долара. Това, разбира се, са невероятни величини, повече, отколкото харчат всички страни по света, взети заедно.

Мисля, че когато САЩ се почувстваха начело на така наречения цивилизован свят, а особено когато се разпадна СССР, се създаде илюзия, че сега на тях (САЩ - б.р.) им е позволено всичко, при това безнаказано. А това винаги е капан, защото в подобна ситуация и хората, и държавата започват да правят грешки. Че няма нужда да се анализира ситуацията, няма нужда да се мисли за последствията. Държавата започва да функционира неефективно, грешките се наслагват една върху друга. Мисля, че точно в такъв капан попаднаха САЩ в днешно време.

Ако говорим за подкрепата от страна на САЩ по отношение на чеченските терористи, то тя беше и политическа, и финансова. За политическата няма нужда да се търсят доказателства, тя си беше открита, публична. А що се отнася за оперативната подкрепа с финанси - ние имаме доказателства. Не само това - част от тях ние сме представили на американските колеги.

По-късно ние получихме по партньорски канали писмо от ЦРУ, в което се казваше, че нашите колеги смятат, че са в правото си да поддържат отношения с всички представители на опозицията, и ще правят това и занапред. Беше ясно, че става въпрос не просто за опозиционни сили, но и за терористични структури и организации. Но те бяха представяни като някаква обикновена опозиция.

За Горбачов

Аз него (Горбачов - б. р.) го поканих в Кремъл. Беше при мен, в работния ми кабинет... преди няколко години. Според мен той ме подкрепя и за НАТО, и по въпроса за Крим, доколкото знам. Той е човек със собствено мнение. По някои въпроси съм съгласен с него, по някои - не. И при него е така по отношение на мен.

Неговата заслуга е, че почувства необходимостта от промени, това е вярно, и се опита да промени самата система. А проблемът му беше, че сама по себе си системата не ставаше.

Една от грешките му беше, че не поиска на хартия гаранции, че НАТО няма да се разширява на изток, при сключване на съответните договори със западните държави. В политиката нещата трябва да са гарантирани. Даже подписаните договори се нарушават. А той просто реши, че след като нещо е договорено на думи, всичко е приключено. А се оказа, че съвсем не е така.

Често слушам по свой адрес, че съм съжалявал за разпадането на СССР. Най-главното се заключава в това, че след това разпадане за една нощ 25 млн. руснаци се превърнаха в чужденци. Това реално е една от най-големите катастрофи на ХХ век.

Освен това в страната възникнаха първо признаци, а след това избухна истинска гражданска война. Аз, разбира се, виждах това много ясно, особено когато оглавих Федералната служба за безопасност. В същото време беше напълно разрушена системата за социална защита, фактически съсипано здравеопазването, в плачевно състояние се намираше армията, милиони се оказаха под чертата на бедността.

За Елцин

Не знам защо Елцин избра точно мен. Тогава за себе си аз реших, че щом съдбата е решила така, трябва да извървя този път до края. Тогава още не знаех, че 100 процента ще съм президент. Гаранции никой не ми е давал.

Елцин ме покани в кабинета си, каза, че би искал да стана министър-председател и след това да се кандидатирам за президент. Аз му казах, че това е голяма отговорност, че това вероятно ще промени целия ми живот и че не съм сигурен дали искам да го направя.

Едно е да имаш възможност да живееш като обикновен, макар и високопоставен чиновник - да ходиш на гости, на кино, на театър, да се срещаш с приятели. Но да се нагърбиш с отговорността в тази ситуация за Русия, е съвсем друго. И ако трябва да съм честен, аз тогава не бях съвсем наясно какви планове има по отношение на мен президентът Елцин. Не знаех колко дълго ще се занимавам с това, защото той във всеки един момент можеше да каже: “Свободен си.”

Не смятам, че имам право да давам някакви генерални оценки за дейността на Горбачов. Или за личността на Елцин - той, както и всеки от нас, си имаше проблеми, но и силни страни. Една от тези силни страни беше, че никога не бягаше от лична отговорност. Той винаги беше в състояние да поеме тази отговорност. Но това, за което вие намеквате (проблемите с алкохола - б.р.), да си кажем правичката, наистина го имаше.

Аз направих всичко, за да може държавната собственост да не бъде продадена на безценица. Ние пресякохме схемите, с помощта на които беше създадена олигархията и при които хора ставаха милиардери за един ден и се губеше държавният контрол върху някои стратегически отрасли или дори биваха унищожавани. Затова моята задача беше не да спра приватизацията, а да ѝ придам по-системен и справедлив характер.

За Медведев

Аз работих много и доста успешно, но президент на Русия в периода 2008-2012 г. беше друг човек. И аз знам как в нашата страна и в чужбина оценяваха този период. Длъжен съм да подчертая, че президентът Медведев напълно самостоятелно изпълняваше своите задължения. Президент на страната може да е само един човек - този, който е избран от народа.

За семейството

Много обичам внуците си, но съм прекалено зает и затова рядко имам време да си играя с тях.

Гордея се с дъщерите си. Срещаме се, когато имам възможност, и често обсъждаме различни теми. Понякога сме на различни мнения. Не бих казал, че спорим, по-скоро дискутираме.

Дъщерите и зетьовете ми не се занимават с политика, нито с някакъв едър бизнес. Те се занимават с наука, с образование.