Властта уврежда мозъка
С времето лидерите в политиката и бизнеса губят от интелектуалните си способности, благодарение на които са се издигнали. Може ли обаче властта да причини и мозъчно увреждане? Отговор на този въпрос дава публикация в списанието The Atlantic.
Историкът Хенри Адамс беше сравнил властта с "вид тумор, който убива чувството за солидарност на жертвата". Неговата метафора не е много далеч от изводите на професор Келтнер от университета "Бъркли" в Калифорния. След продължили две десетилетия проучвания той установил, че разполагащите с власт започват да се държат като страдащи от травматично мозъчно увреждане - стават по-импулсивни, по-невнимателни за рисковете и губят способността да разбират гледната точка на другите
Суквиндер Оби от университета "Макмастър" в Онтарио, който работи в сферата на неврологията, описва нещо подобно. Поставяйки главите на влиятелни хора на транскраниална магнитна стимулация, той открива, че всъщност властта разстройва един специфичен нервен процес - mirroring, в който т.нар. огледални неврони ни помагат да разберем поведението на останалите и да изпитваме съпричастие. Изводът му е неврологичната база на това, което Келтнер нарича парадокс на властта: Ако сме на власт, губим някои от способностите си, които са ни особено необходими, за да я придобием.
Тази загуба на капацитет е демонстрирана по различни начини. По време на изследване през 2006 г. участниците били помолени да напишат на челата си буквата Е така, че да я прочетат останалите - задача, изискваща способността "да се видиш отстрани". Тези, които са се възприемали като по-силни, три пъти повече са изписвали буквата правилно за собствения си поглед, но обратно за погледа на другите.
Процесът може да се опише като несъзнателна мимикрия в мозъка в отговор на чуждо поведение. Може да бъде представено и като косвен опит или преживяване. Липсата му е знак за това, което в медицината наричат функционални промени в мозъка. С намалена способност да виждат нюансирано другите хора овластените се облягат основно на стереотипи.
Срещу "синдрома на високомерието" учените ги съветват да си спомнят по-често времената, в които не са се чувствали толкова могъщи. Експериментите са доказали, че тогава мозъкът по-лесно общува с реалността. А изследване, публикувано миналата година в The Journal of Finance, разкрива, че изпълнителните директори, които като деца са преживели природни бедствия с по-голям брой жертви, са по-малко рискови от колегите си, които не са имали подобен опит.
