Алпинистът Георги Колевичин от Разлог: Двама загинаха, докато покорявах Макалу

35-годишният адвокат изкачва петия най-висок връх на планетата 

"Три дни преди атаката към върха видях загинал алпинист. А след изкачването разбрах, че жена, на която помогнахме по маршрута, е починала."

Така разложкият алпинист и адвокат Георги Колевичин описа пред "България Днес" една от най-тежките страни на експедицията си до връх Макалу - петия най-висок връх в света и един от най-опасните осемхилядници в Хималаите.

По думите му много от участниците в експедицията са се отказали още в базовия лагер, а други са се разболели по време на изкачването. Най-тежки обаче остават моментите, в които смъртта буквално е била пред очите му.

"На връщане срещнахме жена, на която леко помогнахме с моя шерп. След два дни разбрах, че е загинала след падане и лавина", разказва алпинистът.

"Шерп не означава просто човек, който помага в планината. Това е общност в Непал. Те са родени на голяма надморска височина и организмите им са приспособени към тези условия", обяснява алпинистът от Разлог.

Само дни по-рано Георги Колевичин вижда и тялото на загинал чешки алпинист. Признава, че подобни гледки променят психиката на човек.

"Над 7000 метра човек мисли единствено как да оцелее. Фокусираш се изцяло върху движенията си и самосъхранението", казва Колевичин.

На 9 май 35-годишният мъж успява да изкачи Макалу (8485 м) - връх, чиято смъртност достига между 10 и 13 процента. Това е вторият осемхилядник в проекта му "14 мечти", посветен на всички 14 върха над 8000 метра на планетата.

"14 мечти, защото това са всички 14 осемхилядника - осем в Непал, един в Тибет и пет в Пакистан", разказва Колевичин пред "България Днес".

Преди Макалу Георги вече е изкачил Манаслу (8163 м) в Непал, а зад гърба си има над 20 експедиции по света. Въпреки огромния опит признава, че страхът никога не изчезва.

"Хубаво е човек да се страхува. Когато няма страх, идва самонадеяността, а в планината това може да бъде фатално", казва алпинистът.

Експедицията му започва на 14 април с пристигане в Катманду. Следват осем дни преходи към базовия лагер на Макалу, преминаване през високопланински села и дълга аклиматизация.

"Организмът трябва бавно да свикне с височината. Рязкото качване почти винаги води до височинна болест", обяснява адвокатът.

Температурите по време на експедицията варират от около 20 градуса в Катманду до минус 37 на самия връх. Всеки алпинист е придружаван от шерп - високопланински водач с богат опит в Хималаите.

Въпреки тежките условия Колевичин вече гледа към следващите си експедиции, макар да пази бъдещите си цели в тайна. Потвърждава само едно - че следващият връх отново ще бъде осемхилядник.

"А Еверест? Да, и той е част от проекта, със сигурност ще му дойде редът. Но хората трябва да знаят, че той не е най-трудният връх технически. Макалу е много по-опасен", казва Георги.

И макар мнозина да използват думата "покоряване", той държи на едно уточнение:

"Върховете не се покоряват. Те се изкачват. Човек никога не може да покори планината", завършва алпинистът.