Доц. Стоян Андонов, председател на Националната комисия по водно спасяване към БЧК: Най-често вадим пияници от морето

Опасното вълнение започна рано тази година

КОЙ Е ТОЙ: Стоян Андонов е роден на 19 ноември 1959 г. От 1994 г. е председател на Националната комисия по водно спасяване и член на НС на БЧК. През 1983 г. завършва Висшия институт за физическа култура. От 1985 г. е преподавател, сега - доцент и ръководител на катедра "Водни спортове" на НСА. Световен шампион е по водноспасителен многобой през 1981 г., а две години по-късно е световен вицешампион. "България Днес" разговаря с него за опасностите по морето, пияните туристи и дали наистина 2 август (Илинден) е най-опасният ден за влизане във водата.

Иво АНГЕЛОВ

- Г-н Андонов, вчера бе Илинден, а на 2 август го честваме по стар стил. Според поверието на този ден морето взима най-много жертви като курбан за светеца. Има ли нещо вярно в това?

- Преди време направих статистика и проследих 20 години назад дали на 2 август инцидентите са били повече от 1 и 3 август. Оказа се, че са много по-малко. Реално през август започва да намалява денят и идва есента. Счита се, че вълнението става малко по-голямо.

- Какво ще посъветвате хората, които влизат във водата?

- Има една крилата мисъл на Илф и Петров - "Спасението на давещите се е дело на самите давещи се". Ако човек сам не се предпази и не спазва елементарните правила, рискува да се удави. Морето не можем да го победим, колкото и да ни се иска.

- Често ли пияни туристи влизат в морето?

- Основно са пияни... Особено около Слънчев бряг. Ние сме алкохолна дестинация за туристите и това е проблем. Не само на плажа, но и в басейните на хотелите. Много са пияните и не са само младежи. Стават опасни за себе си. Алкохолът е една от основните причини за давене - хем подценяваш другите причини, хем не си в кондиция да се справиш със ситуацията.

- Може ли да се разчита и на отговорността на хората - да не влизат, когато морето е бурно и опасно?

- Предполага се, че като са пълнолетни, хората са разумни. Много хора са ходили в Гърция, където имат множество плажове, които не се охраняват. Всеки би трябвало да прецени къде ще влезе да се къпе. Така си поема отговорността.

- Какъв сезон имаме на морето?

- Малко необичайно е от гледна точка на времето. Доста време духаха североизточни ветрове, които направиха голяма вълна. Не е нещо, което да е черезвичайно. Доколкото съм запознат, няма нито повече, нито по-малък брой на давещите се. Годината е нормална откъм инциденти.

- Как ще коментирате появилата се информация, че мъртвото вълнение тази година се е появило по-рано и отне няколко живота в Слънчев бряг - на чехкиня и момиченце, на един руснак?

- Тази година доста от рано има остатъчно вълнение и сега продължава да го има, като е доста силно. Всеки път като стане инцидент, се пише мъртво вълнение. То на практика е остатъчно вълнение. Основното вълнение го прави вятърът. Случаят с удавената жена и дете от Чехия е един от последните. Нормално е да те събори вълната, а дънното течение е особено опасно за децата. Като спре вятърът или се обърне срещу вълната, тя си остава същата и тогава се нарича мъртва. Тогава няма вятър, който да те бута отгоре към брега, а си остава само дънното. Това е разликата между ветровата и мъртвата вълна. Мисля, че специално за случая с жената и детето не е имало мъртво вълнение.

- Предложена бе промяна в закона и осигуряването на спасители по родните плажове след 18 ч. Възможно ли е да се случи и как това ще помогне за повишаването на сигурността в морето?

- Плюсовете са очевидни - със сегашното лятно часово време плажовете в 18-19 ч. са също толкова пълни, колкото и по-рано през деня. Обаче не знам как ще се реши въпросът с извънредния труд на спасителите. Сериозен проблем в България не само при спасителите, а и в други сфери е заплащането на извънреден труд по време на празници и след работно време. Идеята е чудесна. Наредбата за водноспасителна дейност регламентира времевия период 8-18 ч., но не пречи на никого, ако концесионерът иска да удължи това време. Няма да е лошо да има дежурни или обходни двойки.

- В късните часове на деня, когато спасителите са приключили работа, повече хора ли се давят?

- Инциденти след 18 ч. стават, защото при червен флаг обикновено спасителите не пускат хората да влизат. И когато вече няма спасители, те влизат в бурното море и се давят. Самата идея е и нож с две остриета, ако помислим от гледна точка на спасителите. В един момент остават спасители, но няма да са целият екип, който през деня е бил на плажа. Ще има дежурни, ще има през пост или два. Но има ли спасители, това означава, че плажът е охраняем. Задавам си въпрос - какво би станало на 500-метров плаж, на който от пет поста е останал само един и стане инцидент, а дежурните не успеят да се справят. Има точка в наредбата за водноспасителна дейност, в която пише, че в зоната за къпане и плуване спасителите са длъжни да могат да окажат помощ на човек, дори да е потънал под водата. Тоест това веднага ги прави следствени, ако не и подсъдими. Така че въпросът е сложен от чисто юридическа, както и от икономическа гледна точка. Трябват поправки в самата наредба.

- Никой ли досега не се е сещал, че може плажовете да се охраняват до по-късно?

- В интерес на истината тези поправки са предложени преди 7 години от една обществено-държавна комисия към Българския червен кръст. Но толкова много време отлежават - може би ги чакат да ферментират като хубавото вино. Като дойде сезонът и станат инцидентите, се сещат за наредбата. През зимата никой не мисли за тази проблематика. Тогава на дневен ред е планинското спасяване и инцидентите в планината.