Ива Георгиева, булката от най-голямата българска сватба: Беше неповторима сватба!

Емоцията беше страхотна, трябва по-често да се връщаме към народните обичаи

КОЯ Е ТЯ

Ива Янчева, вече Георгиева, е булката от най-многолюдната сватба, правена някога у нас. Тя и Георги си казаха "да" пред повече от 5000 човека на поляните над великотърновското село Арбанаси. Тържествената церемония се състоя на 23 юли т.г. и кандидатства за рекордите на "Гинес". Какво сподели пред "България Днес" младоженката за най-важното събитие в живота си и какво предстои оттук нататък четете в следващите редове.

Доли ТАЧЕВА

- Ива, преди седмица спретнахте най-голямата автентична сватба у нас. Какво е усещането да си кажете "Да!" пред повече от 5000 човека?
- Наистина имаше много хора, съпричастни към нашия личен празник, и това е голяма радост за мен. Вълнението беше неописуемо. Всички тези хора бяха пътували специално за сватбата, за да ни видят и поздравят. Нашите роднини и приятели бяха през цялото време около нас. Чувството е повече от прекрасно.
- Как решихте да отпразнувате един от най-щастливите си дни именно по този начин?
- Стана естествено, защото по подобен начин се запознахме с Георги преди 2 години. Заразих се от неговия ентусиазъм и начина, по който представя фолклора. Така че решението беше продължение на тази дейност. Не успяхме да я осъществим миналата година, защото сестра му почина и нямаше как.
- Как се организира подобно многолюдно събитие?
- Ние организирахме само провеждането на ритуалите. Те бяха в Констанцалиевата и Хаджиилиевата къща, както и в кметството в Арбанаси. Имаше среща и на Коконската чешма, преговори на сватовете, пазарлъци и наддаване. Втория ден замесихме обредна пита и я разчупихме. Точно както е било навремето. В неделя от сутринта се започна с ходене за вода, паралелно с това в къщата на младоженеца е имало бръснене. От всяка страна си имаше емоции и приготовления. Беше голямо вълнение. Всеки от близките ни си имаше своя роля и беше въвлечен в ритуалите. Моя приятелка ме сплиташе с цветя. Деверът носеше водата. Въобще всеки беше съпричастен по някакъв начин.
- Празненствата бяха три дни, както повелява традицията. Кой момент ви се запечата най-силно в съзнанието ви?
- Може би когато излязохме от къщата. Бях с девера ми, който трябваше да ме предаде. Когато се простих с моя род, беше най-трогателният момент. Тогава излях чувствата си, просълзих се. Това беше преломът на емоциите и оттам нататък дойде веселието, венчавката. Беше много въздействащо в самия храм. Обстановката там е изключително красива. Това не е и действащ храм. Отвориха го специално за нас.
- След венчавката в храма се пренесохте към поляните над Арбанаси. Температурите бяха много високи. Как се чувствахте в тези автентични народни носии през цялото това време?
- Тези дрехи запазват температурата на тялото. Даже е по-добре, когато човек е повече облечен, за да не му изгаря кожата. Вълната запазва телесната температура. Голямо вълнение е да облечеш толкова стара риза. Бях до вечерта с носията. Дори булото не свалих.
- На събитието имаше много гости, които ви поднесоха всякакви дарове. Кой е най-ценният подарък, който получихте?
- Много подаръци получихме наистина. Може би най-ценното беше самото внимание на хората. Жестът, че бяха пропътували толкова километри на тези температури само и само да дойдат да ни видят, уважат и поздравят. Мисля, че това е най-милият подарък. Хора, които не познавахме, бяха проучили от какво се интересуваме и много ни изненадаха.
- В началото споменахте, че с Георги сте се запознали на подобно събитие. Разкажете ми малко повече за вашата първа среща?
- Запознахме се на възстановка по случай 3 март. Беше за легендата за Вълкашин войвода, която сдружението на моя съпруг - "Велики мъченик Георги Победоносец", пресъздава. Впечатли ме начинът, по който е направена възстановката. Заведе ме мой познат, който ме запозна с Георги. В началото бях зрител, по-късно станах и част от пресъздаването на легендата. Постепенно станах и част от живота на Георги.
- Как се стигна до предложението за брак?
- Изкарахме лятото заедно. След това за известно време отидох на гости при сестра ми в Холандия. Когато се върнах, Георги явно е имал време да помисли. Остави ме в нас да си почивам, след което се върна с една роза и пръстен. Беше хем неочаквано, хем желано и много романтично.
- Планирали ли сте меден месец?
- Засега не. Все още разглеждаме подаръците, подреждаме носиите. Искаме да сложим в ред нещата и имаме нужда да си отдъхнем малко. Когато се поразхлади малко, ще помислим и за пътуване.
- Връщат ли се на мода автентичните български сватби?
- Да, има такова раздвижване. Може би хората вече все повече имат нужда от това да се върнат към Възраждането, към най-чистата страница от нашата история. Надявам се да има и други семейства, които да последват примера ни и да го предадат на децата си.
- Какво послание искате да оставите у хората?
- Нека хората да обръщат повече внимание на българщината и историята. Защото това е един много добър учител! Това, което е запазила историята през вековете и ни е обединявала като народ, вероятно ще може да ни обедини и сега, когато имаме нужда.