Най-силният българин Мариян Димитров: Нося на рамо 625 кг

Публикувана: 19.08.2017, 14:00 2600 Автор: БД Онлайн

Следващото състезание на Димитров е в Испания. Снимки: Българска федерация на силовите атлети

Извадих си левия палец, докато обръщах 600-килограмова гума от фадрома

Мариян Димитров се утвърди като най-мощния човек в България. Той редовно печели състезанията "Айрън Мен". 28-годишният пловдивчанин е известен и като най-силния полицай. Неговите качества са калени от тренировките по силов многобой, плуване, айкидо, гребане и бокс. Специално за читателите на "България Днес" Димитров разкри какви са неговите планове до края на състезателната година.

Огнян ГЕОРГИЕВ
- Г-н Димитров, преди броени дни се върнахте от турнира „Най-силният славянин“ в Словакия. Какво се случи там?
- Още на втората дисциплина приключих състезанието. Левият палец на ръката излезе. Вкарах го обратно. Случи се при обръщане на 600-килограмова гума от фадрома. Трябваше да я завъртя четири пъти за време. Когато я обърнах, от ръката се чу "щрак" и пръстът излезе. Опитах се да продължа. Изкарах още една дисциплина, но болката беше много силна. Замразиха го с лед и спрейове. Случват се такива неща.
- Как се движехте в състезанието преди контузията?
- Гледах да действам по-стратегически. Не се напъвах, защото ме очакват по-силни състезания. Освен това с организаторите от Словакия имаме разправии още от миналата година. Те нагласят дисциплините, така че да са удобни за техните момчета. Никога не пускат изпитанията, в които съм най-силен. Първата дисциплина беше „Фермерска разходка“ - два куфара и бягаш с тях. Третата беше „Херкулес“. Два автомобила се качват на рампи под наклон. Шофьорите вътре започват да отпускат колите, а ти ги държиш с ръкохватки. Разпъват те на кръст. Необходимо е да се задържат за време. Бяха предвидени дърпане на камиони и други дисциплини. Организаторите бяха направили много изпитания с ръце. Цялото напрежение отива в китките и дланите. При първото изпитание направих няколко крачки с куфарите и спрях. Исках да се спестя за другите дисциплини. На „Херкулес“ ме разпънаха и изкарах около 30 секунди. След мен никой друг не може да удържи. По една-две секунди изкараха. Бих ги с изкаран пръст, но на словаците не им хареса. Накараха ме накрая още веднъж да правя упражнението, защото уж единият шофьор не се справял. Искаха да ме елиминират. През миналата година пак ме рязаха. Затова съм решил повече да не ходя при тях.

Мариян може да прави много атрактивни демонстрации за своите потенциални спонсори

- Какво ви предстои оттук нататък?
- От 24 до 26 септември е най-силното състезание в света "Арнолд Класик" в Барселона, Испания. Това е последният кръг за годината от общо шест. Ходих на първото състезание в САЩ. Заминах благодарение на друг българин, който живее в Америка - Димитър Саватинов. Той много ми помага. Състезанието беше в Кълъмбъс, Охайо. Наложи ми се да пътувам седмица преди турнира. Правих демонстрации, дърпах камиони. Валя ме дъжд и се разболях. Направих девет полета със самолет. Доста гладувах, защото не ми стигаха паричките. Стисках ги до последно. Вместо да се храня по шест пъти на ден, хапвах по два пъти. Това ме смачка психически. Бях сам. Оправях се с пътувания и летища. Един самолет закъсня, заради което изпуснах друг. Изпаднах в паника. Не знаех какво ще правя. Стоях цяла нощ на летището. На състезанието в САЩ бях единственият без екип. Другите бяха с по 10-15 човека около тях. Като ги видиш, и разбираш каква е разликата в нивата.
- Какви са вашите отношения с Димитър Саватинов, който вече направи име в САЩ?
- Благодарение на него отидох в САЩ. Станахме големи приятели. Постоянно се чуваме, гледаме да си помагаме. На 28 октомври ще прави много голямо състезание в Гоце Делчев. Ще се казва "Димитър Саватинов Класик". Ще участвам заедно с още двама българи и още 10 чужденци. Ще бъде на ниво европейско първенство. Турнирът е квалификация за "Арнолд Класик" през 2018-а.
- Миналата година на европейското първенство се разминахте с медал. Какво се случи?
- До петата дисциплина вървях на четвърто място. Вторият и третият бяха с минимална разлика пред мен. Накрая бяха камъните, които не успях да ги вдигна. Беше ми много тежко, защото се разболях.

През ръцете на пловдивчанина минават тонове всяка седмица

- Имате ли конкуренция в България?
- Всяка година идват млади момчета, защото състезанията стават все по-интересни. Избягвам да участвам у нас. Гледам да не се хабя излишно, а и останалите трябва да се надъхват и да побеждават. За мен най-важното е да се докажа на голямата сцена. Тук, в България, най-голямата ми конкуренция е Стоян Тодорчев. Той държи няколко рекорда. От по-старата генерация е. Вече 15 години се занимава с този спорт. Професионалист е, докато аз работя като магаре.
- С какво се занимавате извън състезанията?
- Вече 10 години работя като полицай. Знаете какво е в България, но трябва да се оправям. Имам и дете, което преди няколко дни стана на годинка. Работих на още три места.
- За да имате подобна сила, вероятно не ядете домати и краставици от пазара. Каква е вашата диета?
- Иска се доста сериозна храна за този спорт, но аз карам на домати и краставици, защото не мога да си позволя друго. Излизат ми скъпо качествените продукти. Гледам да спестявам пари и да не харча за мен. По този начин остават за пътувания по състезания. Останалите момчета в чужбина имат спонсори. Най-големите състезатели имат поне 2-3 фирми зад тях. Всеки месец им дават освен парите и хранителни добавки. При мен това го няма. Оправям се сам. Когато мога, вземам добавки, ако не - карам на хляб и сол.
- Възможно ли е да бъдете конкурентен, след като противниците ви имат подобно предимство?
- Точно това ме бута, за да не ги бия. Започнах по сериозно да се занимавам от 2015-а. Имам възможностите и потенциала. Много малко ми трябва, за да коригирам техниката. Тя е много важна. Дисциплините са доста, не е като при щангите. Над 30 са. Когато отидеш на състезание, не знаеш какво те очаква. Трябва да си готов за всичките. Не се храня и не спя като останалите. Те почиват по 10-12, а на мен максимумът ми е шест часа. Побеждавал съм част от големите играчи. В Шампионската лига единия ден бях шести, а другия седми. След мен оставих част от най-известните в света. Всичко това беше с три месеца подготовка.
- Защо спонсорите в България не ви подкрепят?
- Откакто се върнах през март от САЩ, не съм спрял да пиша писма и да се обаждам на фирми и бизнесмени. 90% от хората обещават, но после нищо не правят. Някои дори не отговарят. Лъжат, мажат. Казват: "Да, да, моето момче. Много хубаво ще се получи". После се крият и не вдигат телефона. Аз им предлагам реклами и атрактивни клипове на техните фирми. Може да дърпам камиони, за да се отплатя на хората. В чужбина малко по-лесно се получават тези неща.
- Как се запалихте по състезанията?
- Преди се състезавах в силовия трибой. През 2014-а имаше Балканско първенство в Пловдив. Трябваха им хора. Изкефих се и лека-полека се запалих. Сериозно работя от 2016-а. Опитвам се постепенно да изработвам специфичните уреди. На стадиона мой приятел, който има зала за бойно изкуство, ми помага. Даде ми стая. Там съм наредил камъни, кегове и други неща. Зимата е много студено. Стига до -18 градуса и се получават скъсвания. Лятото е +40 градуса, което е още по-лошо. Иска ми се да си направя моя собствена зала, където да събирам младите таланти, защото има много надъхани пичове.
- По колко килограма седмично вдигате на тренировките?
- Десетки тонове. Не съм ги смятал. Най-голямата тежест, която съм вдигал, е при дисциплината кобилица. Тогава качвам 625 кг на раменете и правя 5 метра с тях. Целта ми е да достигна стандартите на "Арнолд Класик". Там първото ниво е 600 кг, а второто 710 кг. От силовия трибой съм много силен на лежанка. Правил съм 310 кг на тренировка със специална тениска.