Илиян Михов-Баровеца, певец и музикант: Преживях три атентата

Баровец съм, като взема микрофона!

Кой е той
Илиян Михов с прякор Баровеца е роден на 14 юли 1962 г. в Ловеч. Той е попфолк и народен певец и инструменталист, а репертоарът му е изключително богат, като включва руски, сръбски, македонски, италиански, гръцки, испански и много други песни. Свири на кларинет и саксофон. Прякорът му Баровеца идва от хита му "Баровец" към неговия едноименен дебютен албум. Композитор, аранжор и текстописец на десетки песни. Неизменен участник в легендарния „Пирин фолк“ в Сандански, който тази година навършва юбилейния четвърт век.

Ани Романова

- В Барселона си, как е по улиците след атентата?
- Тук е пълно с туристи въпреки атентата. Имаше и много чуждестранни гости онази вечер за един невероятен мач, на който и аз присъствах - Барса - Бетис. Иначе испанците са много лъчезарни и слънчеви хора, изпълнени с позитивна енергия. По улиците не се забелязва масирано полицейско присъствие, то е концентрирано около мястото, където се е случила трагедията. Именно там стотици съпричастни оставят съболезнователни картички, цветя, плюшени играчки, палят свещи. Нямаше ги обаче уличните музиканти, актьорите, живите статуи, които придават на Барселона особено очарование и атмосфера, а също не работеха и фонтаните - направихме тур с екскурзионен автобус със семейството ми и успях добре да огледам наоколо.
- Не за първи път се разминаваш на косъм с атентати...
- Да, така е. За първи път това се случи на злокобния 11 септември 2001 г., когато току-що спечелил „Пирин фолк“, тръгнах на 4-месечно турне в САЩ. Кацнахме в Маями същия ден, за щастие стартът на концертите ми не бе от Ню Йорк. Вторият път бе навръх рождения ми ден миналата година на 14 юли в Ница, където бях решил да го отпразнувам. Кацнах там часове след атентата, а всичко наоколо бе изпълнено с тежковъоръжени полицаи. За трагедията в Барселона пък научих часове преди да излетим за там - можех да отменя или откажа полета, но реших, че тръгваме.
- Какво най-силно те впечатли и би го препоръчал в България?
- Позитивната енергия на испанците! Те са толкова положително настроени, въпреки че се усеща как в гърлата им е заседнала буца от мъката за загиналите и ранените... Животът продължава, хората се усмихват, ходят на работа, на плаж... Ние също ходихме на плаж.
- Връщаш се, за да не пропуснеш юбилейното издание на „Пирин фолк“ ли?
- Разбира се! Първо, още на 25-и съм гост на Детския „Пирин фолк“. После участвам в конкурсната вечер с „Венчавка“, което написах като текст по музика на Сашко Митковски по конкретен повод - за дъщеря ми, която вече е на 30 години! Обожавам да пиша песни по хубави поводи, това ме вдъхновява! Недялко Недялков от „Ку-ку бенд“ свири кавалите. Аранжиментът също е мой, направих го тържествен, фестивален. После планирам да направя още един аранжимент на песента с акордеон и кларинет - да звучи сватбарски! А първа награда на фестивала спечелих именно през онази паметна 2001-а с „Хей, девойче“, което е и причината да участвам и в гала-концерта като един от победителите през годините.
- Трябва ли според теб да има Детски „Пирин фолк“?
- Идеята е прекрасна, защото дава много хубав шанс и стимул на децата да усетят голямата сцена, да бъдат мотивирани да продължат напред. Това е като състезание на детско-юношески школи на някои отбори във футбола примерно. И тъй като преподавам в 144-о училище индивидуални часове по народно пеене, както и по кларинет и саксофон, от моите ученици четири деца бяха избрани за формата. И понеже трябва да имат записани песни, някои родители биха отбой, защото това са много средства, които трябва да се инвестират в една песен. Затова аз им станах продуцент и ги записах в моето студио, за да могат те да се явят. Такъв шанс като „Пирин фолк“ не бива да се изпуска!
- Какви са впечатленията ти от песните победителки през годините?
- Участвам във фестивала, откакто съществува, с изключение на миналата година, когато изместиха датите му, а аз трябваше да пътувам. И участвам не заради себе си, а заради представянето на песен, която си заслужава. Ето например известната „Сине, сине“ на дует Спасови не взе награда, но остана във фолклорната ни съкровищница. А пък онази, която бе наградена, никой вече не я помни. Хубавата песен живее дълго! Затова и аз не лъжа публиката, просто отивам да покажа нещо хубаво. Фестът е добре организиран и изпълнителите определено се чувстват добре на сцената... „Пирин фолк“ е единственият фестивал за авторска песен, който дава шанс да се появят нови изпълнители и да представят нови парчета!
- С кого от колегите си очакваш с нетърпение да се видиш на юбилейното издание?
- Очаквах да се видя с Влади Вълчев, който си отиде така неочаквано и нелепо преди месец. Много се разстроих, като научих за смъртта му, разплаках се... Иначе с оркестър на живо и със Сашка Васева изпяхме „Ла Бамба“ в „Марина Диневи“ на Слънчев бряг, където се засякохме миналата седмица, стана страхотно шоу! Истината е, че ще се радвам да се срещна с всички колеги музиканти и певци на това събитие.
- Смяташ ли, че извиращата гола плът е рецептата за успех в шоубизнеса?
- Добри певици издадоха сполучливи албуми, но никой не ги забеляза, защото не бяха скандални. Както и обратното. И макар че не винаги е определяща, шумотевицата определено помага да се продава. Аз лично не съм използвал никакви скандали и се радвам, че тръгнах някак по-морално, не съм търсил евтин пиар и реклама. Успех - да, но не на всяка цена! А ако визираш случая със Сузанита, дъщерята на Орхан Мурад, който ми е близък приятел, бих го посъветвал да внимава как ще тръгнат нещата оттук нататък за нея. И ако иска тя да се задържи по-дълго на върха, трябва да се изработи стратегия за Сузи!
- Сега Баровец ли си?
- Баровец съм, като взема микрофона! Иначе съм баща, певец, музикант. Синът и дъщеря ми пораснаха вече. Доволен съм, че живеят разумно. Моят син не пие, а щерката завърши „Кеймбридж“... А когато трябваше да взема решение дали да вложа парите си в децата или в себе си като музикант, аз избрах тях! Щастлив съм, че в столичното заведение, където пея и свиря на живо с оркестър, е пълно, а публиката ме харесва още... Радвам се, че имам собствено студио, където мога да записвам и програмирам сам всичко - и свое, и чуждо...
- След „Пирин фолк“ накъде?
- През септември започвам музикалното училище, за което имам една много интересна идея, която предстои да реализирам. Имам и да напиша едно попфолк парче със стойностен текст, каквито липсват напоследък. А и искам да запиша няколко песни, които, ако не са за широката публика, то да бъдат за приятелите ми! Дори на много от тях с удоволствие съм посвещавал и подарявал песни за рождените им дни и други празници.