Фалшивите битки от хибридната война ЕС забранява снежните човеци и шкембето Брюксел сам бори митовете за себе си с бюлетин за дезинформацията
Надя Панкова
Уж сме на прага на председателство на ЕС за пръв път от десет години членство в съюза, но всъщност какво знаем за него? Оказва се, че предимно знаем пълни глупости.
Откакто в онази нощ срещу 1 януари 2007 г. тогавашният премиер Сергей Станишев с леко олюляване, било от вълнение, било от друго, обяви официалното ни присъединяване към ЕС, нацията поголовно бе залята с митове и легенди, застрашаващи националната й идентичност. Кампаниите започваха от откровените безумия как Брюксел ще ни забрани да сервираме шкембе чорба по кръчмите и завършваха с далеч по-притеснителното, че "ЕС забранява православието". Ако не вярвате, отворете някои вестници или напишете в Гугъл "ЕС забранява". И се хванете за главите.
След затихването на еуфорията, обхванала нацията, че е част от ЕС и без да е грам наясно какво прави там, започнаха и тревогите. Те, разбира се, бяха налице още по време на присъединяването ни, след като из медиите гръмна слухът, че трябва на пазарите да се продават само прави банани и краставици. Най-тежка бе драмата на "Женския пазар", където малцина бяха чували за Европейския съюз, а още по-малко можеха да произнесат това словосъчетание. Но кампанията за правите краставици, бананите и дори слухът, че трябва да се рециклират вибраторите, постигнаха своето сред българското общество. То прецени и отсече, че присъединяването ни към ЕС носи повече вреди и угроза от забрани, отколкото ползи.
Десет години по-късно митовете за съюза и неговите дълги пипала, посягащи на национални гордости като розовия домат, шкембето и кривите корнишони, продължават да битуват. Стигна се дотам, че преди година вицепремиерът Меглена Кунева също пренебрегна царската си аристократичност, наследена от годините в НДСВ, и заговори за битови и стомашни теми.
"Искам да ви кажа, че шкембе чорбата не изчезна, както всички твърдяха от влизането ни в ЕС, че нямаме намерение да изправяме краставиците и не сме забранили ракията. Ако обаче цялата комуникация за ЕС мине през ракия, шкембе чорба и краставици - не е добре", заяви Кунева на прага на председателството ни. За цялата истерия цели десет години покрай това какво забранява и какво не ЕС, носят вина и хора от екипа й. Въпреки че у нас се разкриваха информационни центрове, а ментори всезнайковци обикаляха из села и паланки да разясняват на мирното население какво е ЕС и как работи, нацията остана на нивото от 2007 г.
ЕС продължава да е като дамоклев меч над казаните за ракия, шкембе чорбата, правите краставици, розовите домати и дори стигна по-далеч. Сред веселите митове или не толкова са забраната на думата "негър" и пренаписването на класики като "Пипи Дългото чорапче", защото имали расистки уклон с използването на думата. Както и забрана на... снежните човеци. Може тази новина да е минала мимоходом покрай вас в информационната месомелачка, но е факт, и то факт, който ЕС се зае лично да опровергава чрез институциите в държавите-членки. Предполагаемите забрани за кръщенета, изповядване на православие, различни по размер дамски бикини и ветото над киселото мляко изчезнаха като дим пред тази нова угроза - на малките дечица да им се забранят снежните човеци, защото били бели, а пък нямало черен сняг и това било проява на естествена дискриминация. Ако имаха повече чувство за хумор, от Брюксел щяха да обявят, че поне всеки може да си направи жълт снежен човек и донякъде да омекоти междурасовия удар, но вместо това публикуваха The Disinformation Review. "Обзорът на дезинформацията" бе създаден от Европейската комисия, за да повиши обществената осведоменост по отношение на дезинформационни кампании от страна на руски медии за ЕС. И чак тогава съюзът осъзна сериозността на положението, тъй като вече се налага бюлетинът да излиза всяка седмица, за да опровергава митове и легенди.
Не само руските медиите се надпреварват да набутват в и без това закърнелите бюрократски глави на Брюксел безумия, но пресата в ЕС също помага дейно. Преди години британският "Сън" пусна новината, че Брюксел задължава фермерите да забавляват прасетата с играчки. Новината бе препечатана в Германия, Чехия, а накрая стигна и у нас. В началото на членството ни страхът бе, че ЕС ще ни задължава за всевъзможни неща. Първо се започна от уеднаквяването на размерите дамско бельо, задължаването яйцата да носят информация за кокошката, която ги е снесла, и нареждането всички линейки да са жълти.
След това ужасът на свободолюбивия и патриотично настроен българин се пренесе на полето на забраните. А там противниците на ЕС видяха истинска целина за разораване върху гладките мозъци на патриоти и националисти, обикновени идиоти и хора на принципа "това го казаха по телевизора, значи е вярно". Още неотърсили се от ветото върху любимата шкембе чорба и ракията, хората се затръшкаха от "забраната" за луга и пясък по зимните пътища. Това бе едва началото на поредица "забрани", които никога не се случиха. ЕС забрани електронните цигари, употребата на някои парфюми, родните сортове домати, дизела, порното, бензиновите автомобили, изкуствените терени, сминдуха (това не е шега), наденицата, проституцията в неделя, крушките с жички, насипния тютюн, зъбните пломби, калканът, гумените патета, кривите банани, ракията, деколтетата на сервитьорките, кръщенетата, православието... поемете си дъх.
Розов домат за 2,5 милиарда евро
И за капак от Брюксел ни взимат парите. Край. Спират ни еврофондовете. Върху европарите, без които страната ни нямаше да види нито магистрали, нито метро, камо ли нещо повече, също се изградиха стотици легенди. Една от тях е, че българите даваме много повече, отколкото ЕС ни дава. Вноската ни всяка година, описана надлежно в държавния бюджет, е троха в сравнение с това, което Брюксел ни отпуска десет години подред. Докато страната ни дава на ЕС около 480 милиона евро, то получава над 2,5 милиарда евро, а балансът от десетилетие е в полза на родната хазна.
И така, десет години след началото на членството ни в ЕС и на прага на председателството е ясно, че Брюксел и съюзът продължават да са една енигма за нашенеца. Самият той ще се почувства много странно, ако случайно България реши да го напусне. Но поне ще остане утехата, че въпреки че ще се наложи пак да се реди на опашка за виза, да излиза с паспорт и да е считан действително за човек на "втора скорост" (модерен термин в ЕС), ще му останат непокътнати розовият домат, 20-годишната бричка и шкембе чорбата.
