Огнеборец №1 в Смолян Симеон Цървуланов: Спасяваме крави и коне от шахти

Вадим кучета и кози от дерета,
сваляме котки от покриви и дървета

КОЙ Е ТОЙ

Комисар Симеон Цървуланов е директор на Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - Смолян. Роден е на 7 февруари 1964 г. в Чепеларе. Завършил е Академията на МВР, факултет "Противопожарна охрана". В системата на МВР е от 1990 г. Как се спасяват паднали в дерета и шахти животни, какви рискове крие професията на огнеборец и кои са най-тежките случаи в неговата практика - четете в следващите редове.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Какви случаи на спасени животни има във вашата практика?
- Получаваме сигнали предимно за домашни любимци - кучета и котки. По-рядко имаме случаи на селскостопански животни - ярета, кози, кон със счупен крак. Котките се качват по високи дървета, строежи, покриви, тавани, скелета. Не смеят да слязат и остават там. Кучетата най-вече попадат в шахти. Има случаи и на паднали четириноги в дерета и отводнителни тръби.
- Разкажете ни за случката с коня?
- Както си е вървял, е паднал в едно дере. При удара кракът му се е счупил и не може да стане. Помогнахме за изправянето му и собственикът пое отговорността по транспортирането и лечението му.
- Как изправяте толкова тежко и ранено животно?
- Разполагаме с пожарна и аварийна техника. А за конкретния случай използвахме кран с колани.
- При какви други случаи тази техника влиза в употреба?
- Ще дам пример с крава, попаднала в канализационна шахта. Животното пропаднало по някакъв начин цялото вътре. Как се беше промушила, нямам идея, но беше вътре.
- Какво направихте?
- Слезе човек, обхвана я с колани и се изтегли с кран. Трудното беше, че самата крава трябваше така да я завъртим, че да я изкараме жива и цяла през отвора. Извадихме я. Собственичката беше много доволна и щастлива, че сме я спасили. Другият вариант беше да се заколи и да се извади на парчета. Това са случаите на по-големи животни, останалите са на по-малки. Като например един съсел, който се беше заклещил между стелажите на един магазин за авточасти. Случаите на спасявания на животни не са толкова опасни. При тях се реагира малко по-спокойно. Не се бърза и няма този адреналин. Хората преценяват на място как да се действа. Има време да се обмисли ситуацията. Слагат се здрави ръкавици, за да няма ухапвания от животните. Хващат се и се пускат на безопасни места.
- Спасявали ли сте таралеж?
- Да. Ситуацията е същата като с кучетата. Попаднал в една шахта. Със стълба и предпазни ръкавици се слезе и се освободи, защото той пък гони змиите.
- А за змии получавате ли сигнали?
- Да, имаме такива. Напоследък зачестяват, особено в горещото време. В някои райони влечугите се размножават повече. Имаме змии, попаднали в детска градина и жилищни сгради. Имаме уреди, с които хващаме змията и я освобождаваме на безопасно място. Имаме случаи, в които змията не е открита. Навива се и се скрива. Имаме случай на змия, влязла в двигателя на автомобила. При отварянето на капака беше видяна. Използваме и съдействието на други компетентни органи - общината и ветеринарната служба.
- Какви влечуги залавяте?
- Преобладават смоковете и пепелянките. Както и едни малки и неопасни змии, които тук ги наричаме глатуш.
- Кои са най-тежките случай във вашата практика извън тези с животните?
- Най-тежката ситуация е с горските пожари. Последните години гасенето се затруднява след бедственото положение с обилния снеговалеж през 2015 г. Много дървета нападаха и след това се навъдиха корояди по дърветата. Сега това е един от сериозните проблеми на нашия регион. Много хектари са засегнати от корояда и дърветата изсъхват. Тези места се увеличават и при възникването на пожар разпространението му става много по-бързо, пожарите стават върхови и потушаването им става почти невъзможно. Тези изсъхнали дървета са на недостъпни места, където няма водоизточници, няма пътища и това затруднява огнеборците. Опасността при тези пожари е, че не се знае какво ще бъде влиянието на атмосферните условия. Хората трябва да са много бдителни, за да не попаднат в ситуация, в която да са заградени от огъня. Безопасността на служителите е на първо място.
- Какви са най-честите причини за пожари?
- Последните няколко години нямаме умишлено запалена гора. Паленето и разпространението става от селскостопанските райони. Там се палят остатъците от насаждения с картофи, сено и други. Умишлено огън се пали от пастири най-вече, а възникналите пожари отдаваме най-вече на небрежност и неспазване на противопожарните норми. Често пожари лумват от изхвърлен фас.
- Тежка е работата ви и при катастрофи и случаи на удавяния?
- Да. След горските пожари по тежест поставям ваденето и пренасянето на пострадали и починали хора. Имаме такива случаи. Стресът на служителите е много сериозен и предприемаме различни мерки да може хората да не го приемат толкова тежко.
- Каква е най-голямата мотивация на огнебореца?
- Удовлетвореността от добре свършената работа. Да видиш благодарността на хората. Едно благодаря в такава ситуация влияе много по-добре на служителя от всички награди, които би могъл да получи. Всичко това се постига с много тренировки, практика и познаване на обстановката и качествата, които един огнеборец трябва да притежава.