Тато бил неустоим любовник

Цяла каса любовни писма за Живков от влюбени мадами

Лили АНГЕЛОВА

Генералният секретар на БКП Тодор Живков е бил неустоим любовник, с хиляди бройки, става ясно от книгата на доц. д-р Боян Кастелов на издателство "Труд" - "Тодор Живков - мит и истина".
Живков си падал по "засукани булки" и по-младички момичета и не подбирал според социалния им статут.
Тато бил толкова непретенциозен към любовниците си, че забърсал дори помощния персонал на резиденциите, в които живеел. Стигнало се до там, че Живков бил хванат в собственото си легло с млада камериерка. На днешния ден, ако беше жив, Тато щеше да навърши 106 години.
"Да си призная честно, и аз имам вина, която не мога да си простя".
Покаянието е на бившия управител на комплекса "Евксиноград" от 70-те години о.з. полк. от УБО Анчо Бекяров, разказва Кастелов в книгата си.
Воден от естетически критерии, Бекяров отива във Варненския полувисш институт по туризъм, за да подбере "добри, хубави и красиви" момичета, необходими за обслужването на правоимащите в комплекса "Евксиноград".
"Някои от тези сервитьорки - ще си спомни години по-късно Бекяров - после влязоха в кревата на Живков. Някои се дърпаха, но... той имаше особена слабост към младите момичета".
Веднъж д-р Мара Малеева, съпругата на Тодор Живков заварва една от амазонките в собственото си легло. Това предизвиква скандал между Малеева и шефа на "Ексиновград".
"Защо си препоръчал именно тази девойка за камериерка", разярена го пита Малеева.
"Тя отговаря на условията, които ми бяха поставени - оправдава се Бекяров.
"Какви условия“?
"Да бъде красива"!
Всъщност управителят на комплекса наистина е изпълнил поръката на началника на УБО ген. Илия Кашев, който държи във вилата на Тато да има само красиви момичета, назначени за обслужващ персонал. Д-р Мара Малеева остава безсилна пред тази "слабост" на мъжа си и свиква философски да преглъща мимолетните забежки на съпруга държавник.
"Тя - отбелязва и писателят Атанас Наковски - имаше какво да изстрадва - многобройните му сърдечни похождения. Трябваше да й се признае - никога не му направи сцена, не го упрекна, нито дори му даде да почувства, че в края на краищата всичко стига до ушите й". А този случай с камериерката вижда и с очите си, пише Кастелов. Според него се говорило, че Живков имал подчертана слабост към младите и "апетитни" жени. Това го потвърждава и дългогодишният зав. отдел "Кадри", а после и зам.-министър на външнотърговското ни ведомство Георги Вутев: "Една от любовниците му беше преводачка. Мъжът й имаше търговско образование и работеше зад граница. Когато наближи да го връщаме, тя дойде при мен. Нафукана, от позициите на силата. "Искам да знам, вика, какво смятате да правите с мъжа ми?". Обясних й, че го гласим за директор на една организация. "О, казва, това няма да стане! Той е кандидат за далеч по-отговорна длъжност в министерството." Опитах се да я разубедя, но тя не ми позволи дори да се изкажа. "Вижте какво, вика, ако вие с министър Христов имате затруднения, аз веднага ще ви помогна". Извади едно тефтерче и ме попита дали може да позвъни на другаря Живков. "Ето, той ми е дал директния си телефон". А той даваше този телефон само на любовниците си. Веднага смених тона..." И бившият кадровик, стоял десет години на "най-горещия стол" в Министерството на външната търговия, приключва разговора философски - сговорчиво: "Защо да безпокоим другаря Живков с такава дреболия".
Според автора бившият Първи е бил особено неудържим и в жестовете си към младите актриси. Той, четем във в. "Свободен народ" от 18 май 1992 г., канеше ту тая, ту оная актриса да му дойдела "на гости". "Посмей да му откажеш - продължава публикацията. - И оная зарязва всичко и отива. Естествено, целият театър научаваше още на другия ден", пише Каселов.
Най-близо до истината за "ценителя на хубавите жени" били размислите на бившия шеф на Единния държавен протокол д-р Борис Джибров, публикувани в интервю за печата.
"Вярно ли е, че след смъртта на Мара Малеева сте водили жени на Живков? - Не. И не мисля, че някой му е водил. Нямаше нужда. - Защо? - Жените сами идваха при него. И то какви жени", пише доцентът в книгата си.
Тази слабост на Живков към "засуканите булки" продължава да се тиражира и днес. На журналистически въпрос към някогашната икономка в резиденция "Чавдар" дали тук са идвали жени, баба Цола нито признава, нито отрича. А философски обобщава: "Па у това е убостта на живота!".
Че Тато е бил чаровник и в него е влюбено половината население, говорят и писмата от неговите обожателки. В книгата си Боян Кастелов дава пример с писмо от Пепа Д., която изляла душата си по епистоларен начин. Поетичната изповед съдържа следната строфа:
След като срещнах теб,
вожде народни,
за мен няма покой, няма слънце,
защото слънцето си ми ти,
няма ден, няма нощ -
ти измести всичко,
аз съм без остатък цялата твоя...
Трогнат от нежната изповед, Живков откровеничи:
"Ето в тази каса имам писма от поетесите и журналистките Т.А., П.В., С.М., от артистките - В.Д., П.М., Т.И., но като твоето писмо нито една не ми е написала. Пазя си го в тази касетка. След шестия месец Живков охладнява към новата си обожателка, като й нарежда да не му се обажда повече. - "Брей, Пепо, уморявам се. То натиск, то чудо! Особено тия артистки и писателки. Хайде, остави ме да си почина". Но я изпраща на работа като съветничка в посолството ни в Париж. Два месеца по-късно заедно с мъжа си те се обявяват за невъзвращенци.