Владислав Терзийски, фотографът, който снима и лети: Фейсбук върна хората в планините

Кристина ДИМИТРОВА

Кой е той: Той направи снимката с мълнията, която "превъртя" Интернет. Владислав Терзийски не определя фотографията като своя професия, но без нея не може да диша. А снимката му, запечатала софийската буря от април миналата година, събра над 40 хиляди харесвания за броени минути. Година и половина по-късно Влади продължава да снима и вече има над 50 хиляди последователи в социалните мрежи.

- Влади, когато направи снимката с мълнията, знаеше ли, че тя ще ти донесе слава в Интернет и в чужбина?
- Истината е, че тази снимка е късметлийска, защото стана случайно. Не бях излязъл да снимам тогава. Изпробвахме новата кола на мой приятел. Чиста случайност бе, че падна точно такава мълния, която се виждаше оттам. Въпросната снимка получи хиляди харесвания в момента, щом я публикувах. После ме обвиниха, че е колаж. Но аз колажи не правя. Не обичам и да обработвам снимки, защото не обичам да стоя вкъщи.

- Снимаш повече от 10 години, но в последните 3-4 работиш активно. Имаш ли се за фотограф?
- Не, всъщност от малък си падам по фотографията като хоби. Но аз съм си техничар. И предпочитам да снимам видео като хвърча с дроновете.
- Помниш ли първия си фотоапарат?
- Да, запознах се с един „Зенит“ от гардероба на нашите. Пак те ме научиха и да обичам планината, и по-скоро високите планински части. Първият ми спомен е от Седемте Рилски езера. Тогава, когато съм бил на 6-7 години, не беше толкова популярно да се ходи там. Помня от онзи момент, че родителите не ми позволиха да се кача до най-горното езеро и, разбира се, го направих, като пораснах.
- Оттогава ли е тази амбиция да покоряваш върхове и високи места?
- Просто от високо нещата се виждат различно.
- Винаги ли си над нещата с дрона?
- И в ежедневието ми се налага да съм над нещата. Просто избягах от рутината - работа, заседнал живот. Взех това решение малко след снимката с мълнията. Започнах да работя сам, защото правя нещо, което малко хора могат да направят. А аз обичам да хвърча с дрон.
- Ще бъдат ли забранени в даден момент?

- В много държави има закони за дроновете, в някои от тях се изисква да имаш лиценз за управление на дрон. Според мен това със забраните не е особено демократично, но съм за това да има правила за използването на дрон. За щастие най-голямата фирма производител на дронове е интегрирала в тях зоните, в които е забранено да летят (например летища, стадиони, сгради със специален статут и т.н.) и дронът не може да влезе в тях или да излети от там. Като човек, за който това освен забавление е и работа, смятам, че трябва да има правила за дроновете.
- В планината обаче не трябват правила за дроновете?

- Така е и чрез тях можем да видим невероятни красоти. Интересът към природата напоследък, това завръщане към походите, планинарския туризъм, се дължи на снимките в социалните мрежи. Социалното явление Фейсбук е това, което върна хората в планината. Снимките, които правим аз и фотографите с цялата си душа, предизвикват интереса не само на българите, но и на чужденците. Виждат например кадър от "Урдиния циркус" и си казват: "Това е яко място, трябва да отида".

- Снимаш предимно сам до труднодостъпни места... Страхуваш ли се?
- Природата има своите стихии и те са респектиращи. Аз лично не харесвам мълнии. Лавините горе-долу може да ги предвидиш. И когато има опасност, е лудост да тръгваш. Аз, разбира се, имам своите страхове. Първо дали организмът ми ще е добре, когато си сам, е неприятно. Другото са дивите животни. Затова и обичам високата планина, тъй като спя на открито. Там няма животни.
- Кога се запозна с дрона?
- Когато си направих първия сам. Има хора, които са много на по-високо ниво в правенето на дронове. Моят бе по-скоро сборка от различни елементи на различни производители. Интересно ми беше, защото изисква познания по електроника - да работиш с поялник, да разбираш от тоци, съпротивление. После започваш да събираш черколяци. Батерия оттук, друго оттам. В крайна сметка успях да го направя, сложих му едно Go Pro. С него снимах повече видео, защото не се справяше добре със снимките. А сега с новите дронове е много по-лесно. Контролираш камерата и настройките дори с телефон. Сега новите ми дронове излитат и аз ги управлявам, виждайки на екрана на GSM-a си.

- Доста пътуваш в чужбина, за да снимаш?
- Да, мечта ми беше да снимам северното сияние и успях. Макар да не съм доволен от тези първи проучващи снимки. Успях да го снимам и с видео, и с фотоапарата ми. Иначе беше интересно самото пътуване, защото объркахме пътя. Минахме през Швеция, трябваше да се върнем в Норвегия. Колата се движеше бавно по пътищата, защото нямаше магистрала. И някъде в далечината видях сиянието за секунди и хоп, пак в храсталака. Молих да се качим пак нагоре по пътя. И веднага щом го видях изцяло, тичах към първото хълмче да снимам.
- Имаш ли усещане, че някой ден ще ти писне да снимаш?
- Все едно е да имам усещане, че някой ден ще спра да дишам. Не мога да си представя.
- Но не се имаш за фотограф?
- Има два вида фотографи. Едни се харесват на масовата публика, а други - на фотографите. Моите фотографии се харесват по-скоро на хората.

- Ще правиш ли изложба?
- Още не планирам. Малко съм странен в това отношение. Не смятам, че трябва да сложиш снимките си в някое пространство. Достатъчно е да ги има в интернет с кратко описание. За мен това е по-добър начин снимките да стигнат до много хора, отколкото изложбата. А и цялата организация ще ме ангажира и съответно натовари.
- Коя е най-хубавата снимка, която си правил на България?
- На Райското пръскало. Снежна снимка е. Отидох точно за нея. Бях с два дрона, за да ми е супергадно (смее се). Но не хвърчах с нито един от двата, защото имаше ужасяващ вятър. Опънахме си палатката, идеята беше да има луна и мъгла, изчистена до някаква степен. И да има сняг. Когато имаш точна идея, уви, се ходи няколко пъти, за да уцелиш момента. Аз го направих от първия път, което е страхотен шанс. Най-лесният кадър, който се е случил отведнъж. Иначе имам една моя любима зимна нощна снимка на катедралата "Св. Александър Невски". Велико Търново ми е любимо място за снимане също.

- За какво мечтаеш?
- Искам красиви кадри на наистина диво място, по възможност от студените краища на земята. Бих искал да снимам на Луната. Там поне е много студено.
- Би ли напуснал България?
- Не, и то само заради айрана (смее се).