Актьорът Димитър Баненкин: Не ни трябват 30 държавни театъра

Кой е той: Димитър Баненкин е един от създателите на Малък градски театър "Зад канала". За театъра го открива Коко Азарян. Като дете учсатва в постановка "Януари" на Йордан Радичков в Пазарджик. Завършва ВИТИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Димитрина Гюрова. Десетки са успешните му роли, след което започва е разпределен в театъра в Пазарджик. По-късно Николай Ламбрев го кани в театър "София", отделят се от него и създават Малък градски театър "Зад канала". Дълги години живее в Германия, но върна у нас за да участва в сериала "Недадените", който излъчи БНТ. Само след месец Баненкин ще е звездата и в нов български филм - "Дамасцена", снимките на който приключиха през зимата в Казанлък.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-н Баненкин, какво ви провокира да участвате в новия бг филм "Дамасцена" - сценарият, екранния герой и неговата съдба или хонорара, който ще получите?
- Благодарен съм на творческия екип на "Дамасцена", за това че се спряха на мен да изиграя тази богата и интересна роля. Това, което ме провокира е развитието на героя ми в годините, които обхващат периода от социализма до днешно време, начинът по който е написан сценария и не на последно място промяната в поведението му на героя ми с годините. Разбира се, не подценявам и работата на режисьора с Тодор Анастасов с актьорите. А по отношение на заплащането, рядко съм срещал по почтени колеги относно възнаграждението.

- Какво научихте за себе си от образа, който изиграхте?

- Героят, който играя е събирателен образ на червената буржоазия, с две думи човек искащ всичко. Лично аз съм се срещал и преди в живота си с подобни личности. Искрено се надявам да нямам прилики с образа във филма.

- Защо режисьорът Тодор Анастасов рекламира "Дамасцена" като "филм за българската мечта, която никой не може да реализира на чуждо място"?

- Мисля, че българската мечта може да се постигне навсякъде по света, има и доста примери за това. Друг е въпросът за реализирането й тук, затова смятам, че Тодор е прав.

- Станахте ли приятели с колегите на снимачната площадка?

- Приятел е силна дума. Аз имам двама такива, единият познавам от 35 години, а другият от 10. Сближих се с изключителната сценаристка Мария Лалева, с пиарът Елица Пенова, с която се познавам отдавна, с Тодор Анастасов - режисьорът, със Симона Халачева, която според мен има голям потенциал в киното, както и Неда Спасова. С Троян Гогов, актьор от пловдивския театър, също много разговаряхме. Излишно е да споменавам и Любомир Чаталов, Добринка Гецова, Любомир Фъркоф, Веселин Плачков, вече признати актьорски имена.

- Във филма има много соцелементи. Усеща ли се промяната у нас за човек като вас, върнал се от чужбина?

- Разбира се, че има промяна в обществото. По време на социализма бяхме като в затвор от 111,000 кв. км., а сега сме свободни. Свободни сме да творим, работим, създаваме, да пътуваме, да се учим навсякъде по света и от света.

- А вие защо се върнахте тук от Германия и не ви ли липсва организирания свят там, различен от хаосът тук?

- Не смятам, че тук е хаос, не ми липсва Германия, защото тук правя това, което съм учил и съм щастлив от това.

- Т.е. скачането там в ресторантьорския бизнес не ви липсва ли?

- Не, не ми липсва. Ресторантьорският ми бизнес беше възможност да изкарвам почтено прехраната си.

- С днешна дата в подем ли е българското кино и театър?

- Киното и телевизията са в някакъв измамен подем. Измамен, защото филмите, които са добри са много малко, малко са и средствата за тях. Мисля, че трябва да се обърне и сериозно внимание на обучение на професионални кадри. Не на последно място няма и истинска конкуренция между производителите на филми.

- Какво трябва да се промени, за да има процъфтяващи театри и в провинцията, не само в столицата?

- С пълното съзнание, че ще привлека гнева на много мои колеги смятам, че в България държавните театри са много, ако не се лъжа около 30. А според мен, би трябвало да има няколко театри в големите градове -Пловдив, Варна, Бургас, Русе и т.н., но не и 30. Но мисля, че това е останало от тежкото наследство на социализма.

- До каква степен т.нар. "олекотени постановки" грабват публиката и трябва ли да се разчита на това, за да са пълни салоните?

- Трудно е да възпитаваш публиката на добър вкус и затова някои колеги избират лекия път - вместо да придърпат зрителя към себе си, те падат на неговото ниво.

- Вие с какво не бихте направили компромиси?

- Точно с това не бих правил компромис. Когато се върнах у нас, първото, което направих бе да помоля проф. Пламен Марков отново да посещавам курсовете му по актьорско майсторство, за да опресня знанията си.

- А типът "мечки" в театъра дразни ли ви като понятие?

- Да, особено когато се употребява негативно. Когато Ал Пачино играе на Бродуей всички отиват да гледат него и са готови да платят 500 $ и за него не може да се каже, че е "мечка". Мисля, че постиженията на колегите винаги са плод на техния труд, те са извоювали успехите си и това е достойно за уважение.

- Какво е нужно на българското кино, за да успее в световен план? Нискобюджетният "Посоки" на Командарев, както и "Урок" на Кристина Грозева и Петър Валчанов доказват, че има вариант да ни забележат, но можем ли да се класираме за награда?

- "Посоки" и "Урок" са наистина много добри филми, както "Слава" и "Каръци" но техния успех се дължи на добрата режисура, добрата история, добрата игра и на пестеливото и непретенциозно пресъздаване на разказа. Но и странно нещо забелязвам - обикновено когато филм е замислен за фестивал, много често не му се получава, става една голяма нула. А трябва да има история със силни хора, а не обратното. Колкото по-силен е героя толкова събитията около него стават по ярки. За съжаление добрите кинорежисьори у нас са малко, както и в театъра. Пък и мисля, ще се съгласите с мен, че добро кино се прави с пари, които ние нямаме. Има и друго - мисля, че ще бъдем забелязани навън, ако спрем да се самоизяждаме взаимно. Колкото до "Посоки", който също беше нискобюджетен, Стефан Командарев първоначално ми каза, че не може да ми плати по-висок хонорар, а после дойдоха двойно повече пари. Много съм благодарен на Стефан, както и на целия екип за работата ни.

- Какво е отношението ви към актьорите ни, които се снимат в реклами или водят лотарии, вие бихте ли се занимавали с това, защо?

- Не обичам да съдя колеги, аз също бих участвал в реклами, но много зависи точно какви.

- Имате дъщеря, тя идва ли у нас, гледала ли е български филм и кой е любимият й?

- Дъщеря ми много харесва България и идва три-четири пъти в годината тук. Гледала е "Недадените" и част от "Секс, лъжи и ТВ", но постоянно трябва да й обяснявам, че всъщност не съм толкова лош (Смее се).

- За вас се знае, че сте разведен, впечатляват ли ви българските жени?

- Да, аз в момента нямам жена до себе си. Но и честно казано не съм на женския пазар, за да избирам по критерии жените. Важна е химията.